Удариха камбаните на тишината.
Вчера привечер. Във 6.
Струните в душата ми кънтяха
от тягостно мълчание по теб.
Погалих двете птици,
кацнали на стария площад.
Огледах се във локва. Беше тихо.
Отчупих си парченце шоколад.
Във 8 се разходих по паважа,
постлан пред твоя дом.
Дъждът размиваше миража
за теб. За нас. Със стон
прокрадна се зад мене сянка.
Беше сянката на вечерта.
Усетих силно аромата И
на тежка борова смола.
Към 10 вече бягах
по светлините на заспиващия
булевард.
Единствено, единствено гласа ти
спря съня ми. И безумния ми бяг.
Вчера привечер. Във 6.
Струните в душата ми кънтяха
от тягостно мълчание по теб.
Погалих двете птици,
кацнали на стария площад.
Огледах се във локва. Беше тихо.
Отчупих си парченце шоколад.
Във 8 се разходих по паважа,
постлан пред твоя дом.
Дъждът размиваше миража
за теб. За нас. Със стон
прокрадна се зад мене сянка.
Беше сянката на вечерта.
Усетих силно аромата И
на тежка борова смола.
Към 10 вече бягах
по светлините на заспиващия
булевард.
Единствено, единствено гласа ти
спря съня ми. И безумния ми бяг.
5 коментара:
всичко бе, сякаш не е било ...
разплака ме още с първия куплет ... още с първия.
Хей, не бих искала никого да разплаквам. Наистина беше лош сън, но беше... Прегръщам те, за да не плачеш!
гуш. въпреки сълзите, го казах с възхищение и благодарност.
хубаво е човек да плаче от време на време и по хубави поводи. (:
О, да! И аз много обичам да плача на стихове и музика :))Благодаря ти!
На мен това най-много ми хареса:
"Във 8 се разходих по паважа,
постлан пред твоя дом.
Дъждът размиваше миража
за теб. За нас. Със стон"
Страхотно е!
Публикуване на коментар