Декамерон на Лилит

В едно тайно местенце (форум) се развихри една игра :) Нарича се Декамерон на Лилит и по зададени теми пишем стихчета. Ето написаните досега :)

Разбито сърце

Разби сърцето ми на хиляди парчета.
За него е онази песен “Broken heart”.
Докато си ги събирах бавно от земята
я композирах със вечерния си плач.
Всъщност в нея няма думи.
Има само ритъма на барабан.
Защото с всеки негов удар
ти разсичаше сърцето ми. Без срам.
Сега доволен ли си? Аз си тръгвам.
А ти оставаш тук. И сам.
Аз вече зная в кого ще се влюбя.
А ти знаеш... да свириш на барабан.

Дълг и чест

За единият, да ме обича,
просто бе въпрос на чест.
Защото аз бях дама (макар и наивна),
А пък той – галантен кавалер и естет.
И в средите, във които
обичаше да се подвизава,
беше абсолютно задължително
да бъде придружен от дама!
Следователно му бях необходима!

За другият (това си ти)
да ме обича беше дълг.
Дълг беше да ми сваля звезди.
(И дори да ми дава акъл).
И макар да го правеше от сърце,
(това да ми сваля звезди)
не успяваше да озапти двете си ръце
и все ме прегръщаше.
(А мен това ме отегчи).

Затова накрая просто реших:
Звзди ли? Кавалери? Естет?
Казах сбогом на него.
Казвам сбогом и на теб!

“Лъжа”

Не помня първата любов. Изтече
неусетно през очите ми като магия.
Минаха години. Толкова далечна
е, че... Днес не плача. И не вия
от болката, от спомените и от раните,
белязали душата ми навремето.
Отново галени са дланите ми.
Отново се роди вселената ми.
Забравила съм аромата на косите И,
ако е имала изобщо аромат.
Ако е имало нюанси във очите И
... не помня ни един от тях.

Не помня първата любов. Като че ли никога
в сърцето и душата ми не е била.
Единствено във мен остана името И.
Нежно и жестоко едновременно... “Лъжа”.

Гордост и високомерие

И не е, че не те обичах,
и не е, че за дланите ти не горях,
и не е, че болезнено те сричах
и името ти нощем не крещях,
и не, че исках да си тръгнеш
и не, че по-щастлива бях,
и не, че те прежалих и осъмнах
без вина, сълзи и страх.
И не, че някога ще ти призная,
и не че някога ти би разбрал...
Горда и високомерна съм. До крайност.
Но след теб Вселената е... само прах.