Грешни

А сега, докато музиката още свири,
докато звездите още греят във небето,
докато думите редят се нежно в стих и
розата не е изтляла в пепел,
и докато неистините бавно отшумяват
в заспиващите кътчета в душите,
а мечтите ни отново се прераждат
в полунощ след прозата на дните,
сега когато двамата със тебе
сме две разпалени звезди в безкрая
на една угасваща, замираща вселена,
да коленичим тихо и... да се покаем,
задето сме така виновно-грешни...
Сгрешили, Господи, в сърцата си.
Защото сплели длани сме решени
да удавим този свят във любовта си...