Тихите стъпки на зимата (Акростих по зададена тема)

Т ъжно е, че си отиваш. А е зима.
И студът почуква на вратата ми.
Х убавото е, че още имам
И стини в сърцето си. И тишината...
Т ихите стъпки на зимата...
Е хото от твоето тръгване...

С амо мечтите ми са истински...
Т ръпне душата ми, тръпне...
Ъ гловито разположена във мене.
П реоблякох я от бяло в сиво,
К огато настъпи нейното време
И скам мъничко поне да е красива.

Н е мога повече след теб да гледам.
А з съм малка, тъжна и боса.

З имата е толкова бяла и студена.
И не така, като мене самотна...
М ога много още да ти пиша...
А ла ти, ти си си достатъчен.
Т ихите стъпки на зимата...
А з... скрежна и плачеща...