С любов целувам болката му в здрача...

Вечерите му говоря дълго,
за себе си, за миналото. И за любовта.
За неговото тягостно отсъствие
- причината за мойта самота.
За хилядите ми мечти несбъднати.
И за няколкото сбъднати, в които
съм го измечтавала във полунощ и вярвала съм,
че заспивам в топлината на гърдите му...
За нашето съдбовно плаване
един към друг, през времето
на бури и корабокрушения. И на забрава.
Дълго му говоря вечерите...

А той ме гледа тъжно. И мълчи.
Много пъти му се иска да заплаче.
Но не умее. И от това боли.
С любов целувам болката му в здрача...