петък, 18 декември 2009 г.

Тази нощ



Студеният и остър дъх на зимата
тази нощ прободе тишината.
Облаците на небето се подхлъзнаха
и валяха и валяха и валяха...
Цяла нощ луната спеше
без да знае, че е побеляла.
И най-далечната звезда в небето
беше вече бяла, бяла...
Утрото не искаше да се събуди.
Беше се завило със завивки,
които чудно, чудно
ронеха безброй снежинки...

1 коментара:

krassy каза...

Много е красиво!