И от тази нежност аз ще се разплача...

Безкрайно топъл си и нежен,
заровил пръсти в здрача
на тъгата ми. Морето от копнежи
в очите ми след миг ще се разплаче
и ще спре на меките ми устни
една сълза, по-чиста от зората
на деня. Ще ме целунеш,
ще разнежиш после тишината
и аз ще се стопя и от момиче,
ще се превърна в онова красиво,
невъзможно-истинско обичане.
Сърцето ти ще се усети живо.
Душата ти ще бъде пепел
от алено-червена роза
и мил и кадифен и светъл
ще бъде погледа ти, в който ще ме носиш,
като истина и като тайна,
като стон и като вопъл. А белега
от най-красивата ти рана,
оставила тъгата ми във тебе
ще е любовен и по мъничко прорезен.
И ти, заровил пръсти в здрача
на тъгата ми, ще бъдеш нежен.
И от тази нежност аз ще се разплача...