Мостът помежду ни

Сподавих всички истини, които
исках в полунощ да ти призная.
Изкапа се по белите ми листи
мастилото на хиляди писалки.
Оставих неизписаните думи
в душата ми ранимо да се давят.
Сега е тихо помежду ни.
И мълчанието ми е свято.
Моля те не ме кори. Не можех
душата си до дъно да разголя.
За една душа е невъзможно
да признае любовта си в проза.
А стиховете ми убягваха във мрака
и римите се чупеха в сърцето.
Сега над нас трепти луната.
Ти ме гледаш някакси далечен.
И не знаеш колко много, Обич моя,
(звездите нека са свидетели)
бих искала да бъда твоя
изгрев, залез и вселена.
И не знаеш как бушуват
в душата неизписаните думи.

Но очите ми със твойте се римуват
и правят моста помежду ни...