Простиш ли на предаденото си сърце...

Късно е да пиша, твърде късно е...

за миналата обич, знам.

Но болката от миналото ме разкъсва

и разбирам, понякога е нужно да си сам.

Понякога е нужно сам да се прегърнеш,

да се сгушиш в свойте собствени ръце.

Дори да си прошепнеш мили думи.

И да простиш на своето предадено сърце.

Тогава може би ще можеш

да се усмихваш искрено, да бъдеш цял.

Като птица да летиш в просторите

на изстраданата своя свобода.

Тогава, някой ден навярно

един случаен и добър човек,

ще ти се представи “Просто Някой”

и ще се влюби във усмивката ти. И във теб.

И ти ще разбереш, че миналото

е просто дълъг, криволичещ път,

по който нужно е било да минеш.

А звездите на небето ще искрят...

И “Просто някой” ще те вземе

лекичко във своите ръце.

Нататък е любов... за вечност...

Простиш ли на предаденото си сърце...