събота, 6 октомври 2007 г.

МОЯТА ПРИКАЗКА


Отвъд далечни брегове и пристанища незнайни,
и морета с бистри, бисерни води,
и тъмно сини горди океани,
с приказно-вълшебни, чудни дълбини,
си построих палат от морска пяна,
със слънчеви прозорци и пясъчни врати,
със мастилено-зелена воднокончеста поляна,
обшита с тънки водораслови конци.

И заживях така сред морската обител,
превърнах се в русалка с бризови очи,
с лунни панделки косите си преплитах,
заспивах под горещи галещи вълни...

Но бурята не закъсня...дойде нахална
с ветровития си шлифер и джобОвете от дъжд,
и в миг отнесе воднокончестата ми поляна,
и морския палат превърна в пръст...

А мен изхвърли гола на скалите,
с отломките от някогашните ми приказни мечти,
ранена ме поеха плачещи вълните,
завинаги заспах в талазените им води...