понеделник, 18 февруари 2008 г.

А аз дали ти липсвах?...

посветено

Разкажи ми всичко, искам да знам..
Виж, нетърпеливо в теб се сгушвам...
Красиво ли е в нощен Амстердам?
Разказвай ми, до утре мога да те слушам...
И там звездите ли приспивно греят,
уловили блясъка на твоята усмивка,
очаквайки в едно със нея да се слеят,
а после в устните ти да притихнат...?
И там ли облаците са ефирно-бели,
чезнещи във топлото на твойте длани
и като много фино-плетени дантели,
по небето живописно са постлани...?
А лалетата - дали са толкова червени,
като руменината по свенливите ти скули,
когато неусетно върху мен си се надвесил
и без да разбера в съня си ме целунал...?
Разказвай ми, разказвай ми, не спирай,
пред разказа ти всички болки стихват,
прошепнатите думи във сърцето ми пулсират,
...разказвай ми.......а аз дали ти липсвах?...

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Да бъда пристан...



Такава се родих - да бъда пристан,
да водя битки с океана разярен
и хиляди години вече корабокрушенци,
разбивали са с трясък саловете си пред мен...
А аз бушувах и разплаквах ветровете,
гасях мощта на морските вълни,
с едничка мисъл и надежда за утеха
на запътилите се към своя бряг души...
И те осъмваха на топлия ми пясък,
лекувах нежно раните им със ръце,
целувах ги, а после тайно ги отпращах,
и вярвах, че след мен...ще бъдат със криле...

А ти Корабокрушенецо, дали когато
случайно се разби във мен като в скала,
прочете във очите ми, че аз единствена
съм пристанът за твоята потънала душа?...