вторник, 14 февруари 2012 г.

Подаръче за Теб


И само миг преди да се събудиш,
преди да ти прошепна тихичко, че те обичам,
преди със устни мекички да ме целунеш,
преди към кухнята усмихнат да изтичаш,
преди да вдигнеш схлупените щори,
преди във чая си да сложиш захар,
преди прозорчето (треперещ) да отвориш,
преди да разбереш, че пак е наваляло,
и пак дърветата са с пременени клони,
с пухкави одеалца - къщурките отсреща,
пак във въздуха врабчетата се гонят,
пак се раждат зимните вълшебства...

Само миг преди да се събудиш,
сърчице му връзвам и... ти подарявам
този приказен, и бял, и чуден,
пълен с обич до небето - Февруари.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Във обич и сняг


Ти ми носиш снежинки във шепи
и от скреж ми рисуваш цветя.
Ти ми правиш снежни човеци
и усмивки оставяш в снега.

Ти ме пазиш във топла прегръдка
и целуваш ме мило с очи.
И от зимата вън ми отчупваш
снежнобели парченца мечти.

Ти ми пееш песнички смешни
и люлееш ме дълго в ръце.
Чудните зимни вълшебства
живеят във твойто сърце.

И дано, и дано да се сбъдне...
Този мъничък приказен град
завинаги така да си бъде
потънал във обич и сняг!