петък, 30 септември 2011 г.

Отчаян от любов, ти лягаш...

Отчаян от любов, ти лягаш
на брега на нейната душа.
Тя с топли устни стапя
леда на твоята тъга.
Докосва те и бавно снема
умората от двете ти ръце.
Събира в дланите си нежни
парченцата от твоето сърце.
В очите си рисува облаци
и в тях те пуска да летиш
с криле от необятна обич
в свят от сбъднати мечти.

Пречистен и смирен, ти лягаш
на брега на нейната душа,
едновременно невярващ... и повярвал
за първи път във любовта...

Да полетим...

Моята любов за теб
няма никога да намалее,
тъй както твоята усмивка
за мене винаги ще грее.
Тъй както няма никога
с целувка да те будя аз да спра,
ти винаги ще ми разказваш приказки,
когато ми е трудно да заспя.
Тъй както вечно ще подслаждам
с бучка захар сутрешното ти кафе,
както ти във чая ми ще слагаш
пръв най-сладката лъжичка мед.

И даже някога земята
под краката ни да спре да се върти,
от толкова любов сърцата ни
ще ни дадат криле. Да полетим...

вторник, 27 септември 2011 г.

Пътуващо легълце

Приспивай ме с шушукане на вятър,
приспивай ме със глас на мандолина,
приспивай ме със песнички, изпяти
от щурчетата във градската градина.

Приспивай ме на стръкче от тревичка,
приспивай ме на клонка от брезата,
приспивай ме на тичинкова люлка
във чашките красиви на цветята.

Приспивай ме под липово листенце,
приспивай ме под пухче от глухарче,
приспивай ме с въздишката си лека
като с лятно тъничко юрганче.

И успокоена в топлите ти шепи,
под влюбената светлинка в очите ти,
приспивай ме във мекото на легълцето,
пътуващо към сънищата и мечтите.