събота, 29 декември 2007 г.

Влюбена съм в теб...

Влюбена съм в теб...до болка...
Възкръсват във очите ми звезди...
Изпепелявам спомени...до изнемога...
Умират бавно обезпътени сълзИ...

Влюбена съм в теб...до невъзможност
...и милионите нюанси на мечти,
родени в мен...от непорочност,
пробягват в тъмното на твоите очи...

Влюбена съм в теб...до безпределност...
Извират от сърцето ми реки...
и чертаят път...към неизвестност...
Безмълвна съм...а тъй ми се крещи...

Потърси ме....моя красива, невъзможна Любов

Потърси ме из празните улици
на полузаспалия, призрачен град.
Аз съм скрита сред лунните блясъци,
прегърнали някой мокър площад...

Потърси ме в солените капки
на млечно-белите тихи вълни.
Аз пристъпвам с бавните стъпки
на морето, което тъжно шепти...

Потърси ме в пъстрото сияние
на пурпурно-златните, светли звезди.
Аз се рея в нежното мълчание
на Луната, която влюбено спи...

Потърси ме....аз още те чакам,
моя красива, невъзможна Любов.
Моя търсена и вечно мечтана
глътка въздух....и мой благослов...

петък, 7 декември 2007 г.

Греховност

Не приглушавай светлините. Не е нужно.
Изливай плавно нотите върхУ ми...
А мелодията...нека да е много тъжна
- като невъзможност, стелеща се помежду ни.

Не поднасяй и цветя...цветята са излишни.
Изписвай страстно тялото ми с рими...
И нека строфите са диви и първични
...като виновност, но изказана със думи...

А после се спусни по тънките ми вени
и влей се топло и на струи във кръвта ми,
ще бъдем чувствени и малко грешни...
и нека от греховност спре дъха ни...