Подаръче за Теб

И само миг преди да се събудиш,

преди да ти прошепна тихичко, че те обичам,

преди със устни мекички да ме целунеш,

преди към кухнята усмихнат да изтичаш,

преди да вдигнеш схлупените щори,

преди във чая си да сложиш захар,

преди прозорчето (треперещ) да отвориш,

преди да разбереш, че пак е наваляло,

и пак дърветата са с пременени клони,

с пухкави одеалца - къщурките отсреща,

пак във въздуха врабчетата се гонят,

пак се раждат зимните вълшебства...

Само миг преди да се събудиш,

сърчице му връзвам и... ти подарявам

този приказен, и бял, и чуден,

пълен с обич до небето - Февруари.

Във обич и сняг

Ти ми носиш снежинки във шепи

и от скреж ми рисуваш цветя.

Ти ми правиш снежни човеци

и усмивки оставяш в снега.

Ти ме пазиш във топла прегръдка

и целуваш ме мило с очи.

И от зимата вън ми отчупваш

снежнобели парченца мечти.

Ти ми пееш песнички смешни

и люлееш ме дълго в ръце.

Чудните зимни вълшебства

живеят във твойто сърце.

И дано, и дано да се сбъдне...

Този мъничък приказен град

завинаги така да си бъде

потънал във обич и сняг!

В дланта на твоята ръка

Завита във листенца от лалета,

по миглите със капчици роса,

заспивам нежничка и лека

в дланта на твоята ръка.

В дланта на твоята ръка

сънувам, че съм мъничка калинка.

Танцувам със разперени крилца,

с крачета тънички я гъделичкам,

и сънувам, че съм литнала светулка,

рееща се жълта светлинка.

Сърчицето си аз пак рисувам

в дланта на твоята ръка.

**********************************

В дланта на твоята ръка

заспала нежничка и лека,

аз съм цялата роса.

И обич във листенца от лалета...

В сънищата ми разцъфват макове...

В сънищата ми разцъфват макове

всеки път, когато те сънувам,

възглавницата ми ухае

на пролетно и пеперудено,

небето е безоблачно,

чаршафите са меки,

потънала във макове

сънувам сладко. Тебе.

И много, много те обичам,

а всъщност няма време,

нощта край мен притичва,

забързана и устремена

към есенното утро

на хладния ноември,

а не искам да се будя,

искам в сънища да си живея,

където маковете разцъфтяват

всеки път, когато те сънувам

и възглавницата ми ухае

цялата на тебе. И на влюбено...

Отчаян от любов, ти лягаш...

Отчаян от любов, ти лягаш

на брега на нейната душа.

Тя с топли устни стапя

леда на твоята тъга.

Докосва те и бавно снема

умората от двете ти ръце.

Събира в дланите си нежни

парченцата от твоето сърце.

В очите си рисува облаци

и в тях те пуска да летиш

с криле от необятна обич

в свят от сбъднати мечти.

Пречистен и смирен, ти лягаш

на брега на нейната душа,

едновременно невярващ... и повярвал

за първи път във любовта...

Да полетим...

Моята любов за теб

няма никога да намалее,

тъй както твоята усмивка

за мене винаги ще грее.

Тъй както няма никога

с целувка да те будя аз да спра,

ти винаги ще ми разказваш приказки,

когато ми е трудно да заспя.

Тъй както вечно ще подслаждам

с бучка захар сутрешното ти кафе,

както ти във чая ми ще слагаш

пръв най-сладката лъжичка мед.

И даже някога земята

под краката ни да спре да се върти,

от толкова любов сърцата ни

ще ни дадат криле. Да полетим...

Пътуващо легълце

Приспивай ме с шушукане на вятър,

приспивай ме със глас на мандолина,

приспивай ме със песнички, изпяти

от щурчетата във градската градина.

Приспивай ме на стръкче от тревичка,

приспивай ме на клонка от брезата,

приспивай ме на тичинкова люлка

във чашките красиви на цветята.

Приспивай ме под липово листенце,

приспивай ме под пухче от глухарче,

приспивай ме с въздишката си лека

като с лятно тъничко юрганче.

И успокоена в топлите ти шепи,

под влюбената светлинка в очите ти,

приспивай ме във мекото на легълцето,

пътуващо към сънищата и мечтите.

И тихичко се разблестявам...

Залезът, разлят над планината,

птиците, прелитащи над върховете,

хълмовете, езерото, красотата

на измислените еделвайсови полета...

Вечерите, падащи по бреговете,

стъпките, заспиващи във пясъка,

синьото спокойствие в морето,

идващите от небето гларуси...

Докосването лекичко на бриза,

сиянието нежно на луната,

прашинките, валящи от звездите

и нощите, потънали във злато

си прибирам във мечтите...

И тихичко се разблестявам

от очите ти, които

ми разказват и разказват...

Нежно и добро

Ти го правиш нежно и добро

- твойто малко, глупаво момиче,

дето все обърква любовта,

но се учи с всички сили да обича

не с онази тиха ревност,

дето ражда безпричинни страхове,

не със болката от миналите грешки,

не със белезите по разбитото сърце.

Ти го учиш да обича чисто,

без съмнения за идващите дни,

без илюзии и празни думи,

без заблуди, обещания дори...

Ти го учиш да обича лесно.

Без излишни мисли. Тук. Сега.

Като дишане - спокойно, леко

и невинно като негова сълза.

И то се учи да обича.

Ти му преподаваш любовта.

Твойто малко, глупаво момиче

става все по-нежно и добро...

Обич и светулки

Подари ми миг, когато

слънцето изгрява сутрин.

Нарисувай съненото лято

с устни върху мойте устни

и нежно събуди цветята.

Да литнат пухчетата бели,

да потънем боси във тревата,

към скалите за ръка поели.

На соления бряг на морето,

пред вълните и белите чайки,

пред пясъка, бриза и кея

свенливо признай любовта ни.

Посипи звезди в небето,

изплети ми лунна люлка.

Пръсни в нощта комети,

обич и светулки.