четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Октомврийски сън

Затвори очи. Да те целуна
и да се превърнем неусетно в светлинка,
която срамежливо да танцува
по канелените длани на нощта.

Затвори очи. Да те целуна
под блясъка на цитрусовата луна.
За мъничко да бъдем влюбени
листенца в шепите на есента.

Затвори очи. Да те целуна
под оранжевите облаци навън.
А после мълчаливи да се сгушим
в най-сладкия си октомврийски сън...

петък, 30 август 2013 г.

Август

Люлей ме нежно. Като в люлка,
люлей ме с влюбените си ръце.
Луната е отлитаща светулка,
от дланите на нощното небе.

Люлей ме. Август си отива,
сбогуващ се със пясъчния бряг,
с морето, чайките и бриза,
и после... тихичко със нас.

Люлей ме нежно. Много бавно,
люлей ме романтично, до зори,
чак докато докрай угаснат
звездите, милиардите звезди.

Люлей ме нежно. И не спирай.
Люлей ме дълго, само тази нощ.
Август никога не си е тръгвал,
по-изящен. И наситен със любов.

сряда, 31 юли 2013 г.

Да си направим къщичка...

Да си направим къщичка, да си направим,
точно тук, на края на света,
сред тези тихи, влюбени поляни,
да си засадим градини със цветя.
Под облаци дантелени и нежни,
да се къпем в слънчеви лъчи,
да поникнат обич и копнежи.
в кошничките ни с мечти.
Сутрин да ни буди вятъра,
летящ на птичите криле,
а вечер залезът да ни потапя
в своите магични цветове.
И нощем, вгледани в небето.
от покрива звездите да броим.
Да ни приспиват малките щурчета,
свирещи в зелените треви.

Така да си живеем. Двамата. Далече
от всички земни и неприказни неща,
в тази къщичка - красива и вълшебна,
точно тук, на края на света...

вторник, 30 юли 2013 г.

Да потънем тихичко в съня...

В тъмнината кротко греят
светулчици с разперени крилца.
Аз си гушвам мисълта за теб и
ти изпращам снопче светлинка.

Сега съм малка, влюбена китара,
дето нежно във ръцете ти звучи,
или лунната пътечка, дето очертава
над облаците твоите черти.

Сега съм топъл, галещ вятър
или песничка на незаспиващо щурче.
После ставам ненадейно златната
бродерия по нощното небе... 
***
В тъмнината кротко греят
светулчици с разперени крилца.
Гушни си мисълта за мен и...
да потънем тихичко в съня...

В обятията на Нощта

Небето облича пижама
на пъстри, сияйни звезди.
Нахлупва нощната си шапчица (луната)
и послушно отива да спи.

Нежна, красива и смугла
приспивно го гали Нощта.
Небето тихичко сънува
някакви усмихнати неща.

Ние двамата със тебе
още вярваме във чудеса
и заспиваме досущ като Небето.
Сгушени в обятията на Нощта...

понеделник, 29 юли 2013 г.

Обичам те. И е така красиво...

Обичам те. И е така красиво
да си лежа под милиардите звезди
в едно небе, което не заспива
точно като мене. А пък ти
да бъдеш сгушен в нежните ми мисли
(когато твоето небе се мръщи и гърми).
Да те пазя там, на топло и на влюбено.
И да ти пиша мъничък любовен стих,
който, ти пък да получиш утре
(във сърцето си, на точния адрес).

Ето, запечатан със светулкова целувка
отлита той към теб нощес...

Влюбена и тиха

Побрала съм се цялата във тебе,
в сърцето ти, което не заспива
и няма много време,
но сега съм влюбена и тиха.

Разсейвам облаците и звездите
във тъмното започват да сияят...
Побрала съм се цялата в очите ти,
които не заспиват и мечтаят.

И няма много време,
но дори и мъничко ми стига
изцяло да съм се побрала в тебе
и просто да съм влюбена и тиха.

петък, 26 юли 2013 г.

Орисани

Разкажи ми приказка с есенция на портокали...
Аз вярвам още във измислени вълшебства.
И още вярвам във магически портали,
през които принцът и принцесата се срещат.

Разкажи ми за нощта със мирис на канела
и как от сладка обич натежава
шпагата в ръката му, с която смело
принцът за принцесата сега ще се сражава.

Разкажи ми после за красивата победа
и как тържествено блестяла е луната
в онзи миг, във който под небето
на колене пред Нея принцът пада.

А после, после... за последно прошепни ми,
че досущ на принца и принцесата приличаме.
Съдбата тъй със теб ни е орисала -
да бъдем приказка, в която се обичаме...


сряда, 12 юни 2013 г.

Славей (превод)


Построих си къщичка до тихата гора,
за да слушам песента ти като пееш.
И сладка бе, и бе добра,
и любовта започваше от нея. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 
Намерих те, но бе така отдавна. 
Няма я на песните ти вече красотата. 
Сега край теб затваря се гората. 

И слънцето сега залязва зад воали. 
Навярно щеше ти да се обадиш. 
Почивай в мир, мой малък Славей 
под този (твоят) клон на святост. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 
Живях единствено до тебе да съм близо. 
И макар че ти все още 
пееш някъде далече, 
то аз не чувам песента ти... 
вече.

***

Nightingale - Anjani Thomas/Leonard Cohen


I built my house beside the wood
So I could hear you singing
And it was sweet and it was good
And love was all beginning

Fare thee well my nightingale
'Twas long ago I found you
Now all your songs of beauty fail
The forest closes 'round you

The sun goes down behind a veil
'Tis now that you would call me
So rest in peace my nightingale
Beneath your branch of holly

Fare thee well my nightingale
I lived but to be near you
Though you are singing somewhere still
I can no longer hear you


***


петък, 17 май 2013 г.

... за слънцето и дивите цветя

Къде остана спомена
за слънцето и дивите цветя...
Някак ми е страшно невъзможно
да открия смисъл във дъжда.

Светът ли бавно отеснява
без писмата ни, без пъстрите мечти...
Или безнадеждно ме раняват
твойте сълзи, болки и тъги...

Колко време всъщност трябва,
да успееш да се престрашиш,
да потърсиш някого отново
или простичко да му напишеш стих...

***
Ти може да не се обадиш вече,
аз може да остана малка и сама...

... но винаги ще ти изпращам (отдалече)
усмивките на слънцето и дивите цветя...

На...