понеделник, 17 май 2010 г.

В най-сивата и неделя...

Тя ще слезе на гарата точно в 6 сутринта.
Ще носи куфар, пълен с надежда.
Ще премине незабелязано през шумната тълпа.
После по ескалатора. Все нагоре. Ще се огледа

плахо и ще повика такси
само с поглед. (Тя не иска да говори.
Тя пази ревностно свойте мечти
от чуждия свят на чуждите хора).

Тя ще посочи само с ръка
тихата уличка, на която ще слезе.
После ще преджапа боса в дъжда.
Ще остави аромат на пролет и лалета.

Тя ще стигне във 8 до мечтания вход
на онази приказна, мъничка къща.
(Тя е оставила своето минало назад.
И никога няма към него да се завръща).

Тя ще затвори очи. Ще си поеме дъх.
С несигурна ръка ще натисне звънеца.
Той ще и отвори. Най-истинският мъж.
Измислен от нея. В най-сивата и неделя...

събота, 15 май 2010 г.

Събота. Три следобед

Днес е събота. Мрачна, дъждовна.
Три следобед. Пия кафе.
Нищо интересно. Нищо ново.
Просто ден. Като всеки друг ден.
Мълчи телвизорът. И старото радио.
Вчерашен вестник на масата спи.
Прогноза за времето на последната страница:
възможен е вятър. Дъжд. И мъгли.
През прозореца улици. Дървета. И хора.
Тротоари. Чадъри. Коли.
Сгради. Светофари. И локви.
Ден без сензации. Събития. Новини.

Просто е събота. Скучна и дълга.
Три следобед. Пия кафе.
Празно е. Тихо е. Липсваш ми.
Телефонът да звънне. Поне...

петък, 14 май 2010 г.

Аз искам да бъдем... щастливи

Аз съм тъжно момиче.
Ти си тъжно момче.
Ако тъжно така се обичаме,
ще бъде тъжно нашето дете.

Ако аз по малко се усмихвам,
ако по малко се усмихваш и ти,
ако по малко така се усмихваме,
то ще има по малко усмихнати дни.

Но ако аз съм синьо момиче,
ако ти си синьо момче,
ако в синьо така се обичаме,
може да му построим небе.

И ако аз съм слънчево момиче,
и ако слънчево момче си ти,
и ако слънчево тъй се обичаме,
можем да му нарисуваме лъчи.

И ако аз съм нощно момиче,
ако нощно момче си и ти,
и ако нощно така се обичаме,
можем да му сваляме звезди.

Аз искам да бъде щастливо
нашето малко дете.
И искам да бъда щастливо момиче.
И искам ти да си щастливо момче.
(Тази нощ сънувах, че си имаме бебенце :) Момченце.)

вторник, 11 май 2010 г.

Вселенна

Ти си мъжът, който обичам,
и този, в когото съм влюбена.
И този, на когото приличам,
когато ме мечтае – пълнолунена.
Ти си този, с когото се будя,
след дългите, вятърни нощи,
и този, в когото се губя
с мисъл за още и още...
Ти си този, който отключва
деня ми със нежна целувка.
И този, който заключва
света ми във ръцете си (ако поиска).
Ти си този, който изгрява
по устните ми – слънчева усмивка
и този, дето ме стопява
в прегръдката на своята въздишка.
И си този, който ме прави
безкрайно добра, съвършена.
С когото съм истински цяла,
до болка себе си. Вселенна...

понеделник, 10 май 2010 г.

Тайните на Нощта

Нощта е звездна, тиха и красива.
Нощ на сънища, магии и мечти.
Затвориш ли за миг очите си... заспиваш...
Нощта във свойте тайни ще те посвети.

Разпуснала воали, чувствена и пълнолунна,
ще танцува дълго, валсово със теб.
Ще се спуска над морето. После ще изплува.
Ще бъде близо. И едновременно далеч...

И ще те носи бавно, леко над земята.
И ще те люлее като вятър в нежен полусън.
По меките и устни ще се стича тишината,
стопен на капчици камбанен звън...

И притихнал на гърдите и, сред сладкото ухание,
на кожата и, неизбежно е, ще разбереш,
че ти си безвъзвратно влюбен във Нощта и
...тя е безвъзвратно влюбена във теб....

Призори Нощта ще си отиде... много тиха.
И по нотките на моя нежен глас,
като молитва шепнещ твойто име,
ти ще разбереш... Нощта съм аз...

сряда, 5 май 2010 г.

Пожелавам си да си пожелаеш...

Пожелай си ме и аз ще ти се сбъдна
- полусън или полужена.
Между полунощ и полусъмване
пожелай си ме на падаща звезда.

Пожелай си ме на мигла под окото,
на свещичка от рождения ти ден.
На номер девет (той е облак!),
пожелай си, пожелай си мен.

Пожелай си ме на приказка или картинка,
на стихче, песен или филм.
На долетяло пухче, на намерена стотинка,
на глас или наум.

Пожелай си ме, когато съм далече,
или пък дори и да не съм.
Пожелай си ме и аз ще ти се сбъдна
- полужена или пък полусън.