четвъртък, 31 юли 2008 г.

Сякаш никога...сякаш винаги...

Той ме целува така,
Сякаш никога не ме е целувал.
И разбива вълните в брега,
Който дълго за мен е рисувал.

Той ме гледа така,
Сякаш никога не ме е виждал.
Разпалва звезда след звезда...
И всичките за мен ги е събирал.

Той ме вдишва така,
Сякаш никога не ме е вдишвал.
И разлива над мене дъга,
От цветовете, във които ме е обличал.

А аз го обичам така,
Сякаш никога не съм обичала.
И аз съм сън, a той - мечта.

..Сякаш винаги на него съм приличала...

сряда, 16 юли 2008 г.

Когато плача

Не бърши сълзите ми, когато плача.
Нека падат. Сълзите са свобода.
И като малки, светли перли в здрача
изливат цялата ми болка и тъга.

А защо ли плача....Понякога не зная.
Но падат перли в твоята ръка.
Не се топят във топлите ти длани,
оставят просто перлена следа.

Една сълза по скулите ми ще остане.
Само нея с устни избърши.
Тя е перлата, която е събрала
безкрайно тъжното в разплаканите ми очи...

Нужен си ми...

Нужен си ми...
...Като красивото за моите мечти,
Като дъжда за алените рози,
Като лъка за острите стрели,
Като луна за пълнолунни нощи,


Като Юга за прелитащите птици,
Като есента за пъстроцветните листа,
Като черното за моите зеници,
Като тревичките за капките роса,


Като облаците и простора за небето,
Като брегове за морските вълни,
Като болката за някои поети,
Като римата за всеки стих,


Като повея на вятъра на Север,
Като кораба за белите платна,
Като залеза за идващата вечер,
Като миг романтика за любовта,


Като първата искра за огъня,
Като слънцето за летните лъчи,
Като тихата носталгия по спомена...
Като въздуха...Повече от него дори.

петък, 11 юли 2008 г.

И всичко се превръщаше във огън...


Разплискаха се нощни звездопади.
От звездност изсветля небето
и заприлича на разпалените клади
на онзи първи миг, когато
погледа ти се пресече с моя...

Изгаряше от свян луната...
По дланите на цялата вселена,
от нежност тишината се изплака
през очите на изгарящото време...
Тогава станах твоя.

А Вечността избухна в пламъци.
И докато устните ни още пареха,
в галактиките светеха отблясъци.
Ръцете ни във зной се стапяха...

И всичко се превръщаше във огън...

петък, 4 юли 2008 г.

Защо сега съм цветна...

Аз също мога да съм цветна...
И имам свойте приказни моменти...
Понякога и аз умея да поглеждам
във тъмното. И там да виждам феи...
Аз също мога в чудеса да вярвам...
И сама да правя свои си вълшебства...
И на мен ми е потребно да мечтая
за луната и звездите...и морето...
Била съм тъжна...и била съм сива...
Твърде дълго...някой ме е сричал...
А днес е странно да съм цветна. И щастлива.
Но истиснки...за пръв път някой ме обича...

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Посветено

Бели сенки в полуздрача...
Бели хладни ветрове...
Защо понякога душите плачат
от свойте безпричинни страхове?...
Бели пясъци в пустини...
Бели тъжни светове...
Защо мечтите помежду ни
са вълни на мъртвото море?...
Бели въглени и пепел...
Бели от мълчание очи...
Защо не може да е светло
приятелството ни?...Боли...

сряда, 2 юли 2008 г.

Исках само да те прегърна

Исках само да те прегърна.
Да не бъдеш сам.
Да целуна очите ти тъжни.
Да се свия във самотната ти длан.
И да ти направя мъничко вълшебство.
Да запаля във сърцето ти искра.
Да ти подаря рапанче от морето.
И от небето - падаща звезда.
Капка синьо от очите ми.
И на устните ми аления цвят.
Няколко парченца от мечтите ми.
И изобщо...целия ми свят.

А исках само да те прегърна...