четвъртък, 31 юли 2008 г.

Сякаш никога...сякаш винаги...

Той ме целува така,
Сякаш никога не ме е целувал.
И разбива вълните в брега,
Който дълго за мен е рисувал.

Той ме гледа така,
Сякаш никога не ме е виждал.
Разпалва звезда след звезда...
И всичките за мен ги е събирал.

Той ме вдишва така,
Сякаш никога не ме е вдишвал.
И разлива над мене дъга,
От цветовете, във които ме е обличал.

А аз го обичам така,
Сякаш никога не съм обичала.
И аз съм сън, a той - мечта.

..Сякаш винаги на него съм приличала...