четвъртък, 3 юли 2008 г.

Посветено

Бели сенки в полуздрача...
Бели хладни ветрове...
Защо понякога душите плачат
от свойте безпричинни страхове?...
Бели пясъци в пустини...
Бели тъжни светове...
Защо мечтите помежду ни
са вълни на мъртвото море?...
Бели въглени и пепел...
Бели от мълчание очи...
Защо не може да е светло
приятелството ни?...Боли...

1 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

ми, понякога си мисля, че е нужно да се случват такива неща, защото се получава нещо катарзис на душите...
Поне при мен.
Важното е да не се превръща в навик ;)