петък, 25 април 2008 г.

...Когато слеем устните си от Любов...

Във мигове на нямо съзерцание
пред угасващия дълъг ден,
сърцето ми полита. Някакво мечтание
разлива топло красотата си пред мен...
Извайва с пръсти огнените залези,
преплита цветно слънчеви лъчи...
Нощем ги завива...А на зазоряване
ги облича в дрехи на несбъднати мечти.
Тогава ти изгряваш в мисълта ми,
и носиш трепетния и копнежен зов
да махнем дрехите им...да ги сбъднем
...когато слеем устните си от Любов...

сряда, 23 април 2008 г.

Но Той...не спираше да ме прегръща...

Нещо стана с Ветровете - бяха побеснели!
Гледах ги да си отиват, после да се връщат...
Сменяха посоките си...духаха...обезумели...
...а пък Той...не спираше да ме прегръща...

Земята се тресеше. Падаха отломки.
Раздраното Небе във ужас се прекръсти.
Облаците се разделяха. После се събираха...
...а пък Той...не спираше да ме прегръща...

После всичко утихна. Настана безвремие.
Тишината бавно започна да се възвръща.
Беше Мир...и навярно спасение...
Но Той не спираше...не спираше да ме прегръща...

вторник, 22 април 2008 г.

Единствена твоя мечта

В късните песни на нощни щурчета
и целуващи водата лунни лъчи,
в жълти сияния по житни полета
и оставени в гората заешки следи...
В тесни парченца оранжеви залези
и листата на плачещи летни върби,
в тихия полет на морските гларуси
и кадифения плясък на бели вълни...
В меките пухчета на зелени тополи
и топлите капки пролетен дъжд,
в цветни градини из спящи дворОве
и порив на галещ вятърен дъх...
... посявам частица от своята обич,
от своята нежност и тиха нега...
Аз съм във всичко и само се моля
да бъда единствена твоя мечта...

събота, 19 април 2008 г.

Късен шепот

Тишината рони късен шепот.
Той е сънен. Мързеливо се протяга.
Плъзва се по устните ми. После бегло
малка тайна в джоба си скътава.
Плахо те поглежда. Трябва да ти каже
две думички, преди да се събудиш.
А ти сънуваш. И не подозираш даже,
че нещо много мое ще научиш.
Запечатвам го с целувка върху твойте устни
и малко срамежливо от сърцето ти надничам.
А шепотът ми много тихо ти подшушва,
че аз съм твоя и безкрайно те обичам.

четвъртък, 17 април 2008 г.

...И сътворихме Вечност

посветено

Със теб се търсихме с години
из светове, галактики, вселени...
Любовта не можеше да ни подмине.
Със тебе бяхме предопределени.
И беше късно, за да се разминем
и в другия да не познаем себе си,
да се докоснем, без да преоткрием
жадуваната топлина в ръцете си...
И не бе възможно да не осъзнаем,
че сърцата ни един без друг са пусти,
че сами сме неспособни да мечтаем,
че потъват в бездиханност хладните ни устни...
И щеше да е тъжно тъй да се оставим
да ни помете без жалост хорската вихрушка.
Да знаем, че сме истински, да знаем, че ни има
...щеше да е жалко, щеше да е лудост...
Затова се срещнахме. Вселенските закони
се пречупиха под натиска на свойта тежест...
А ние с теб си измечтахме с обич
...едно небе...и сътворихме Вечност.

понеделник, 14 април 2008 г.

За "Лека нощ"

Нощта е нежна. Пъстри бездихания
обгръщат спящи станиолени звезди.
Очите ми блестят. Лунни очертания
рисуват разпиляните по раменете ми коси.

Вятърът е буден. Призрачни воали
танцуват влюбено във разлюляното небе.
А липсата ти се усеща като огън. Пари.
И пламъкът извайва твоето лице.

Протягам мисъл. Само за да те докосна.
За да ти изпратя топлото си "Лека нощ".
По облаците ще открие вярната посока.
За да погали устните ти. Точно в полунощ.

вторник, 8 април 2008 г.

Ти спиш ли нощем? Аз не мога...

Ти спиш ли нощем? Аз не мога...
Нощем се превръщам в развълнувано море.
Вълните ми се блъскат шумно във прибоя
на твойто спящо, влюбено сърце...
А после съм Луна. И кротко търся
озаряващи небето, мънички звезди...
Събирам ги. И тихо ги разпръсквам
във твойте спящи, влюбени очи...
А призори съм Слънце. Сънена изгрявам.
И разливам светлина по синьото небе.
Понеже те обичам. И цялата се измечтавам
във твойте спящи, влюбени ръце...

четвъртък, 3 април 2008 г.

Понякога...но днес...

Понякога съм тъжна. Много тъжна.
И очите ми не спират и не спират да валят.
Приличат на морета...и са като тях бездънни.
Под клепачите ми като птици сЪлзите кръжат.

Понякога съм сива. Страшно сива.
Сърцето ми изтръпва в хладната ми гръд.
Прилича на олово...и едва заспива.
През него тишината си прокарва път.

Но днес съм влюбена. Адски влюбена.
Душата ми изписва думички без ред.
Сама доскоро...и неистински обичана
...тя вече вярва, че си има теб.