сряда, 24 октомври 2012 г.

Като деца с измръзнали ръце...


Понякога тъй искам да е зима,
сгушила земята в снегове,
в която с тебе да ни има.
Като деца с измръзнали ръце,
до колене във преспите затънали,
с червени от студеното страни,
неусетили кога замръкнали сме, 
но усетили, че сме съвсем сами,
да си улавяме снежинки в шепи,
къщички от сняг да си строим,
да си проправяме в нощта пътеки
(без дори да знаем накъде вървим),
но да знаем, че е истинско вълшебство
този падащ от небето сняг,
който пухкаво и меко
се сипе върху спящия ни град...

Понякога тъй искам да е зима,
сгушила земята в снегове.
Просто с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце...

сряда, 11 юли 2012 г.

В една вълшебна лятна нощ


Мелодия от свирещи цигулки
и проблясъчета -  жълти светлинки
- хиляди щурчета и светулки
в бал сред горските треви. 

Небе изгарящо и звездно,
пременена в минзухарено луна,
изплувала от приказките фея
и вятър по зелените листа.

Къщичка с усмихнати прозорци
във една вълшебна лятна нощ.

Гушнати отвътре си говорим
тихичко за нашата любов...

вторник, 19 юни 2012 г.

Минзухарено листенце



Имам нещичко да ти призная...
Аз съм минзухарено листенце,
малко, влюбено и размечтано,
сгушено във легълце от нежност,
лекичко във въздуха се нося,
вятърът приспивно ме люлее
и ми шепне - много скоро
ще ме пусне близичко до тебе,
ще погаля летните ти длани,
ще оставя мекичко в ръцете ти,
и някак си така случайно
ти ще ме запазиш в себе си...

Имам нещичко да ти призная...

петък, 1 юни 2012 г.

Стихче, за когато си далеч...

Дъжд като целувка нежен,
нощ, ухаеща на портокали,
чай със мъничко канела...
И започвам пак да си мечтая

дланите ти кадифено меки,
устните ти сладки като мед.
Ти. И портокали и канела
в стихче, за когато си далеч...

Парченце от небето

Най-синьото парченце от небето,
единствено, в което птиците летят,
единствено, в което слънцето си свети
и звездите нощем прелестно блестят,
единственото, дето е съвсем безоблачно
и никога от него не изтичат дъждове,
съм аз - парченце, цялото от обич,
отрязано по формичка на твоето сърце.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Подаръче за Теб


И само миг преди да се събудиш,
преди да ти прошепна тихичко, че те обичам,
преди със устни мекички да ме целунеш,
преди към кухнята усмихнат да изтичаш,
преди да вдигнеш схлупените щори,
преди във чая си да сложиш захар,
преди прозорчето (треперещ) да отвориш,
преди да разбереш, че пак е наваляло,
и пак дърветата са с пременени клони,
с пухкави одеалца - къщурките отсреща,
пак във въздуха врабчетата се гонят,
пак се раждат зимните вълшебства...

Само миг преди да се събудиш,
сърчице му връзвам и... ти подарявам
този приказен, и бял, и чуден,
пълен с обич до небето - Февруари.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Във обич и сняг


Ти ми носиш снежинки във шепи
и от скреж ми рисуваш цветя.
Ти ми правиш снежни човеци
и усмивки оставяш в снега.

Ти ме пазиш във топла прегръдка
и целуваш ме мило с очи.
И от зимата вън ми отчупваш
снежнобели парченца мечти.

Ти ми пееш песнички смешни
и люлееш ме дълго в ръце.
Чудните зимни вълшебства
живеят във твойто сърце.

И дано, и дано да се сбъдне...
Този мъничък приказен град
завинаги така да си бъде
потънал във обич и сняг!