четвъртък, 29 май 2008 г.

Крайбрежности

Крайбрежна съм... и затова навярно
очите ми се взират все в безкрая...
Пръски пяна съм... и шепа пясък...
... почти жена... вълните ме чертаят...
Мириша на море... тръпчиво и солено,
пристанищна съм... приливна и бяла...
... и чакам теб... откакто съм родена...
... моя Обич... малко закъсняла...
Улавям бриза... в себе си го нося...
... в едно сърце, преливащо от нежност...
И мечтая с изгрева... и ти да дойдеш...
... в шепите си носещ късчета крайбрежност...

събота, 17 май 2008 г.

Да беше ме видял, когато...

Да беше ме видял, когато
изгрева в очите ми се сгуши.
Беше му омръзнало небето.
Искаше във мене да се случи.
Искаше да ме облее с красотата,
докато беше още недокоснат.
Заравяше лъчи в косата ми.
И плъзваше...все по-надолу...
Беше нежен...до невинност...
Искреше върху цялото ми тяло...
Обагряше ме..с безпричинност,
Попиваше във мен. Изцяло.
Да беше ме видял....и даже...
не на изгрев...на сияние приличах.
А всъщност тъй искрях, понеже
с безумна женственост и нежност те обичах....

петък, 9 май 2008 г.

Тих стих

Докосни ме тихо, много тихо,
с кадифеното на мъжките си длани
...там където истини притихват
и само няколко безмълвия са разпиляни...

Там, където нежността изгрява
по замлъкналите, неми хоризонти
и затишието сАмо с полъх си припява
две-три тихи, много тихи ноти...

И там, където тишини заспиват
в кроткостта на онемели раковини
и беззвучията тихомълком се разливат..
...докосни ме тихо...и тихо целуни ме...

четвъртък, 8 май 2008 г.

И теб. И теб!

Обичам пяната, вълните и морето,
и птиците и синьото небе,
и вятъра и слънцето и дъждовете,
и тревите и поляните. И теб.

Обичам пясъка и мидите и тишината,
и утрото и всички цветове,
и пеперудите и чайките и светлината,
и лятото и пролетта. И теб.

Обичам изгревите, залезите и звездите,
и луната в късните и часове,
и тополите, росата и скалите,
и маковете и лалетата. И теб.

Обичам облаците, люлките и красотата,
и пОлета с разперени криле,
и океаните и въздуха и свободата,
и мечтите си. И теб. И теб!

сряда, 7 май 2008 г.

Малко преди да се върнеш...

Късно вечер нощните феи
обличат рокли на морски звезди...
Събират малки вълшебства във шепи
и слагат шапки на пъстри луни...
Политат сияйни и цветни във здрача,
носещи в себе си куп чудеса.
И само миг преди да заплача
почукват с крилца на мойта врата.
Разказват ми дълго свои си приказки,
за замъци и принцеси...и за новия ден...
Твърдят, че си принц, само че истински,
влюбен безумно и единствено в мен...
И точно когато започвам да вярвам,
изчезват със тихо вълшебство в безкрая...
Но преди да си тръгнат с усмивка ми казват,
че вече си тук...за да ми разкажеш края...

неделя, 4 май 2008 г.

Зов за обич

Обичай ме...стихийно-неизбежна,
скрила пролетните изгреви в очите си...
Обичай ме...обичаща и нежна...
...целуваща очите ти в мечтите си...

Обичай ме...понякога несъвършена,
рисуваща дъги от обич във
сърцето ти...
Обичай ме...незрима и нетленна,
умираща...и раждаща се във
ръцете ти...

Обичай ме...небрежно-размечтана,
безкрайно чувствена..и влюбена..и твоя...
Обичай ме...необяснима и неразгадана,
...защото аз...без теб не мога...