събота, 17 май 2008 г.

Да беше ме видял, когато...

Да беше ме видял, когато
изгрева в очите ми се сгуши.
Беше му омръзнало небето.
Искаше във мене да се случи.
Искаше да ме облее с красотата,
докато беше още недокоснат.
Заравяше лъчи в косата ми.
И плъзваше...все по-надолу...
Беше нежен...до невинност...
Искреше върху цялото ми тяло...
Обагряше ме..с безпричинност,
Попиваше във мен. Изцяло.
Да беше ме видял....и даже...
не на изгрев...на сияние приличах.
А всъщност тъй искрях, понеже
с безумна женственост и нежност те обичах....

3 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

ами след като не е (понеже тъй подразбрах от написаното) освен да вземе да се стегне и да дойде те види ли..? Бих му препоръчала аз...

Пък на мене никой не иска да ми прави оранжевоооо :(((
Накрая ще взема ще си направя сама!
Да видат те!
(това е заплаха!
Кои са "те", не е ясно обаче :D)

jina каза...

Аз сега ще ти направя една магия за Оранжевост..готова ли си?
Оранжадабра оранжакадабра...има ли поне мъничък ефект??? Поне някакви оранжевеещи нотки? :))

Caribiana (Тя) каза...

ъъъм...я пак :D
Ще видим, като се наспя, току-виж подейства :)