сряда, 29 юни 2011 г.

Аз искам да съм мъничко градче...

Аз искам да съм мъничко градче, в което

всички улички на кръст да се пресичат,

между тях в тревите да цъфтят лалета,

стъбълцата им калинки да обкичват.

Вечер да проблясват уличните лампи,

досущ като звездите на небето

и цялата в оранжево, луната

(като шапчица) отгоре да си свети..

Сутрин всичко да се буди

от слънцето, в зори изгряло

и окъпано от слънчева прегръдка

утрото да се оглежда в бяло.


И там, една къщурка посредата

(единствена във цялото градче)

в най-приказното жълто лято

да отключи сърчицето си за Теб.


Аз искам да съм мъничко градче...

сряда, 1 юни 2011 г.

Писмо от една светулка

Ще бъде сладка и вълшебна нощ

в едно горещо късно лято.

Хиляди звезди ще греят за разкош,

около целувката на двете половинки на луната.

Тревите ще бълбукат. Влюбени щурчета

ще четат по въздуха любовни ноти,

а после вдъхновено, с тънички крачета,

ще ги свирят както само те си могат.

И няма дълго да заспи гората,

две птички палаво във нея ще се гонят,

избягали незабележимо тази вечер от гнездата,

ще шумолят, промушвайки се сред листа и клони.

А по една отрупана от мравчици пътечка,

сред мравчия народ като сияеща пролука,

аз кротичко за тебе просто ще си светя.

С обич: Твоя мъничка светулка.