петък, 25 юни 2010 г.

От песента на гларуса

Една земя, притихнала от обич.
Едно безоблачно и слънчево небе.
Да бъда лодка. Ти да бъдеш кораб.
Любовта ни да е тиха. И безветрена като море.

Къс от вечност, в който ти да ме преплуваш.
Къс от вечност още, за да те преплувам аз.
В прегръдките си нежно, полунощно да се губим.
И предизгревно да се намираме в прегръдките си пак.

Последната целувка, в края, да ни слее,
следзалезно в морето. И да се стопим.
Крайбрежен гларус над вълните му да пее.
И от песента му после, пак да се родим.

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Аз не бих могла... Ти можеш ли...

Не бих могла да спра да те обичам.
Без любов за теб сърцето ми
не би било сърце. То би отричало
най-истинските истини. Ръцете ми
не биха галили, след теб, цветята.
Очите ми не биха виждали
звездите, слънцето, луната.
За красотата ослепяли биха...

То би било като морето,
сбогувало се с хоризонт и бряг.
Като изгубен кораб под небето
в безлунна нощ, без пристан и без фар.
То би било като онези птици,
така и никога не свиващи гнездо,
бездомни, безпосочни и безкрили.
И изобщо всъщност то не би било....

Едно безкрайно влюбено във теб момиче,
по небето ти със звезден маркер пише:

“Не бих могла да спра да те обичам.
Ти можеш ли да спреш... да дишаш?”

сряда, 9 юни 2010 г.

... Обичай само мен...

Привечер. Денят се стапя
в пяната на морските вълни.
Над морето залезът се отразява
в твоите мечтателни очи.
Стъпките ми следват стъпките ти,
запечатани по пясъчния бряг.
Вълните бавно се отдръпват
и бавно към брега прииждат пак.
Скалите над водата гордо
протягат остри върхове.
И късни чайки неуморно
над тях танцуват със криле.

Миг преди да избледнее
този залез пурпурно-червен,
се стапям в дланите ти нежна.
... Обичай само мен...

понеделник, 7 юни 2010 г.

Топъл юнски вятър

Вятърът се влюби във косите ми
и аз ги пуснах до земята.
Тополите с листата си въздишаха.
Тревите тихичко припяваха.
Пеперудите се къпеха в росата.
Площадите заспиваха под слънцето.
На любов ухаеха цветята.
И грееха прозорците на къщите.

И моретата се сляха със реките.
И бреговете се целуваха със страст.
И чайките в синхрон прелитаха
между скалите. И далеч над тях.
И звездите нощем засияваха,
разпръснати по цялото небе.
И луната разпиляваше и разпиляваше
лунен прах. Като сатен.

А аз... а аз танцувах...
Косите ми помитаха земята...
Ненадейно в мен се беше влюбил
Ти – мой топъл юнски вятър...