четвъртък, 10 юни 2010 г.

Аз не бих могла... Ти можеш ли...

Не бих могла да спра да те обичам.
Без любов за теб сърцето ми
не би било сърце. То би отричало
най-истинските истини. Ръцете ми
не биха галили, след теб, цветята.
Очите ми не биха виждали
звездите, слънцето, луната.
За красотата ослепяли биха...

То би било като морето,
сбогувало се с хоризонт и бряг.
Като изгубен кораб под небето
в безлунна нощ, без пристан и без фар.
То би било като онези птици,
така и никога не свиващи гнездо,
бездомни, безпосочни и безкрили.
И изобщо всъщност то не би било....

Едно безкрайно влюбено във теб момиче,
по небето ти със звезден маркер пише:

“Не бих могла да спра да те обичам.
Ти можеш ли да спреш... да дишаш?”