четвъртък, 22 януари 2009 г.

Сглобявам те (На никой не приличаш)

Сглобявам те от късчета изгреви,
залепени по платното на художник,
от сентенции на философи и мислители,
от гаданията в древния съновник.

Сглобявам те от думички в поеми,
и заглавията на забравени романи,
от съмнения и колебанията на дилеми,
от волността на птиците. И песента им.

Сглобявам те. Почти готов си.
Остава само чувството, че ме обичаш.
Поставям го в сърцето ти. Дълбоко.
И знаеш ли...на никой не приличаш!

понеделник, 12 януари 2009 г.

Разплаканият поглед на морето

Разплаканият поглед на морето
ме кара винаги да се завръщам
с някаква носталгия при него...
Да го докосвам по очите с пръсти,
да вдишвам хладния му полъх
с усещане за сол и вечност...
И жадна и мечтателна отново
и отново да се влюбвам в него...
То помни тихия ми шепот...
И хвърлените в него раковини...
И пълните ми с пяна шепи...
И нощта, в която го целунах...
То помни стъпките ми в пясъка
и думите, които пишех,
а после му изпращах с вятъра...
И само с неговия дъх аз дишах...

Сега разплаканият поглед на морето
в съзнанието ми рисува спомени с картини...
И знам, че винаги ще се завръщам в него...
И знам, че в погледа му вечно ще ме има...

петък, 9 януари 2009 г.

Да обичаш мен. И да обичам теб.

По-красиво от ранния изгрев
над едно замълчало море,
над което в синхрон бели птици
мелодично размахват криле...
По-нежно от влажния полъх
на топлия, пролетен бриз,
безмълвно и плахо докоснал
пенливите морски вълни...
По-тайнствено от пясъчните стъпки,
оставени от влюбените по брега,
запазил спомен за свенливите им тръпки
и първите им летни срещи с любовта...
По-изгарящо от августовско слънце,
по-чисто от безоблачно небе,
е само онова неземно чувство
да обичаш мен. И да обичам теб.

С тайнството на любовта

Нощта е дълга, протрита завеса,
закърпена с големи жълти звезди,
която някой бедняк е провесил
върху своя ден. И е отишъл да спи.
Когато призори се събуди ще види,
че среднощен поет с размечтана душа
с часове по завесата вдъхновено съшивал
нови кръпки – звезда по звезда.
А когато ти погледнеш небето
то ще сияе – звезди през деня!
Не се чуди. Сътворих ти вълшебство
с малко магия. И с тайнството на любовта.

...Тогава в тъмното на прага...

Когато ми е страшно мъчно
и въздухът тежи като стомана,
и между стените леден и безмълвен
страхът се спусне от тавана
и със своята проскърцваща двуколка
навлезе в тясната ми стая
и в сърцето ми посее болката
на хиляди човешки драми...
Когато греховете счупят
стъклото на залостения ми прозорец
и бурята през дупката нахлуе
и наводни душата ми с порои...
...Тогава в тъмното на прага
ще блесне силуета ти... Самотник,
преминал през огньовете на ада
и стигнал до сърцето ми. За да го отвори.

Аз някой ден от обич ще избухна


Бродирай рамото ми със целувки
под коприната на перлената нощ.
И с нежността на устните си изрисувай
съвършенството на звездната любов.

Звезда съм и по тялото ми падат
воали от среднощен прах.
Целувай ме, целувай ме...В безкрая
проблясват устните ти от брокат.

Обичай ме. И никога не спирай.
Задъхвай се от трепет и копнеж.
Аз някой ден от обич ще избухна
и ще озаря земята. И вселената. И теб.