петък, 9 януари 2009 г.

С тайнството на любовта

Нощта е дълга, протрита завеса,
закърпена с големи жълти звезди,
която някой бедняк е провесил
върху своя ден. И е отишъл да спи.
Когато призори се събуди ще види,
че среднощен поет с размечтана душа
с часове по завесата вдъхновено съшивал
нови кръпки – звезда по звезда.
А когато ти погледнеш небето
то ще сияе – звезди през деня!
Не се чуди. Сътворих ти вълшебство
с малко магия. И с тайнството на любовта.