сряда, 29 септември 2010 г.

Любовна история в Париж 2

Звезди огряват тихо
нощното небе над Сена.
Едно момиче си отива.
И този път е за последно.

По изпепелените мостове на мечтите и
остават тъжни спомени от вчера,
когато Той блестеше във очите и,
когато Тя бе жива във сърцето му...

Сега е минало. Тя вече знае...
войнишката любов бе просто служба.
Той бе войник. И бе предател.
На светлата и вяра, и на святите и чувства.

Сега Париж изглежда празен.
Сега дърветата присвиват клони.
Сега разплаканите улици и булеварди,
приютяват ехото на дългото му “сбогом”.

И само арката на декемврийската им среща
помни триумфално първата целувка
на влюбените устни, обещаващи си нежност.
Кому ли беше, всъщност, нужна...

************************************************

Едно момиче тази вечер се разделя
с една любов, небляскава и некрасива.
Париж не бе градът за нея,
напук на всичките му бляскави витрини...

И все пак в нощното небе над Сена
звездите още греят тихо...
И макар да е печално безнадеждна,
нощта е някак пагубно красива...
.
.
.
.

Песничка за Лека нощ

Тихо е, много е тихо,
заспивай, моя Обич, сега.
И не питай, не питай звездите
защо е устроен така
този свят. И е пълен със болка,
и толкова много тъга
като вятър нахлува в прозорците,
на къщите, зад спящите стъкла,
и не питай, не питай луната
тя има ли несбъднати мечти,
познава ли вкуса на самотата,
плакала ли е със истински сълзи...

Те какво да ти кажат... не знаят,
как да знаят? Те не болят.
От високо по-лесно мечтаят,
по-хубав изглежда светът...
Но заспивай, заспивай, заспивай,
моя тиха Обич, сега,
всичко страшно аз ще изтрия,
ти знаеш, ти знаеш това...
Ето, постилам пътечка с усмивки,
(нека вънка светът да е лош),
заспиваш ли вече, моя Обич, заспиваш...
Сладък сън... лека нощ... лека нощ...

понеделник, 13 септември 2010 г.

Понякога болиш... от нежност

Понякога болиш от нежност
в моя, недокосвал нежност, свят.
А аз не знаех, че мъжете
от нежност могат да болят.
Ако можеше да видиш през очите ми
ти щеше сам да разбереш,
че е страшно мило да си романтичен
(благодаря ти, че си романтичен с мен).
Ти щеше сам да знаеш,
че си слънцето на моята вселена,
едничката причина да мечтая
и едничката причина да живея.
Понякога (аз зная) плачеш.
И тъгата ти е адски покъртителна.
И адски много ме разплаква,
но... благодаря ти, че си толкова чувствителен.
И ако можеше да видиш през очите ми
ти щеше сам да разбереш,
че си най-красивото ми влюбване
(безпаметно съм влюбена във теб).
Защото ти...
понякога болиш от нежност
в моя, недокосвал нежност, свят.
А аз наистина не знаех, че мъжете
от нежност могат да болят...