петък, 17 май 2013 г.

... за слънцето и дивите цветя

Къде остана спомена
за слънцето и дивите цветя...
Някак ми е страшно невъзможно
да открия смисъл във дъжда.

Светът ли бавно отеснява
без писмата ни, без пъстрите мечти...
Или безнадеждно ме раняват
твойте сълзи, болки и тъги...

Колко време всъщност трябва,
да успееш да се престрашиш,
да потърсиш някого отново
или простичко да му напишеш стих...

***
Ти може да не се обадиш вече,
аз може да остана малка и сама...

... но винаги ще ти изпращам (отдалече)
усмивките на слънцето и дивите цветя...

На...