сряда, 25 август 2010 г.

...И когато август неизбежно си отиде...

...И когато август неизбежно си отиде
и отстъпи свойто място на септември,
и нюансите на пъстро лято във очите ти
се размият във нюансите на идващата есен,
и бъде бегъл спомен слънцето,
скалите, гларусите, пясъкът на плажа,
а ти останеш сам и тъжен,
дете на лятото... аз зная... зная...
за една душа на птица като твоята,
и за едно сърце, мечтало под звездите,
за криле, танцували безпаметно във полет,
в тихата прегръдка и с целувката на бриза,
аз зная, зная... не е лесно
да кажеш просто "Сбогом, лято"
и "Добър вечер, хладна есен",
когато есен ти не чакаш,
когато всички други птици
с ятата си отлитат някъде на юг,
и само ти не би заминал,
понеже твоята любов е тук...

Когато август неизбежно си отиде
и отстъпи свойто място на септември,
ти повикай лятното ми име...
Аз нося слънцето за теб... във шепи...

петък, 6 август 2010 г.

Добър вечер, Август

Добър вечер, Август. Добър вечер.
С ухание на лято, пясък и море...
Като хубав сън и като полъх нежен,
топъл и невинен спря до мен.
Добър вечер, Август. Добър вечер.
С тихи нощи, с мирис на жасмин...
Ти разпръсна облаците из небето,
ти разпали милиардите звезди.
Добър вечер, Август. Добър вечер.
В този миг... ми се говори за любов.
Аз срещнах своята и цяла вечност
искам да съм с него. Не просто до живот.
Добър вечер, Август. Добър вечер.
Той е страшно мил и слънчев мъж.
Добър вечер, Август. Лека вечер.
(И никога не ми го скривай със сълзи
... или дъжд).

четвъртък, 5 август 2010 г.

В една от тези чудни вечери...

В една от тези чудни вечери,
когато тихичко до тебе спирам,
а август е горещ и призрачен и нежен
и въздухът му леко от любов вибрира,
една червена роза в топлите ти шепи
се пробужда бавно, срамежливо се разлиства,
докато скалите с приглушен, но галещ шепот
свойте уморени гларуси приспиват.
Тогава облаците заприличват на завивки,
сгушили под меките си облачни дантели
милиарди жълти точици - звездите,
и стават пъстри - жълто-бели.
В една от тези чудни вечери,
очите ти се пълнят чак догоре със морета,
когато ненатрапчиво, но гъделичкащо усетиш
по дланите си да танцуват моите листенца.

В една от тези чудни вечери
потънала в безвремие, забравила за всичко,
разлистена притихвам в топлите ти шепи
...и помня само колко те обичам...