сряда, 25 август 2010 г.

...И когато август неизбежно си отиде...

...И когато август неизбежно си отиде
и отстъпи свойто място на септември,
и нюансите на пъстро лято във очите ти
се размият във нюансите на идващата есен,
и бъде бегъл спомен слънцето,
скалите, гларусите, пясъкът на плажа,
а ти останеш сам и тъжен,
дете на лятото... аз зная... зная...
за една душа на птица като твоята,
и за едно сърце, мечтало под звездите,
за криле, танцували безпаметно във полет,
в тихата прегръдка и с целувката на бриза,
аз зная, зная... не е лесно
да кажеш просто "Сбогом, лято"
и "Добър вечер, хладна есен",
когато есен ти не чакаш,
когато всички други птици
с ятата си отлитат някъде на юг,
и само ти не би заминал,
понеже твоята любов е тук...

Когато август неизбежно си отиде
и отстъпи свойто място на септември,
ти повикай лятното ми име...
Аз нося слънцето за теб... във шепи...