четвъртък, 5 август 2010 г.

В една от тези чудни вечери...

В една от тези чудни вечери,
когато тихичко до тебе спирам,
а август е горещ и призрачен и нежен
и въздухът му леко от любов вибрира,
една червена роза в топлите ти шепи
се пробужда бавно, срамежливо се разлиства,
докато скалите с приглушен, но галещ шепот
свойте уморени гларуси приспиват.
Тогава облаците заприличват на завивки,
сгушили под меките си облачни дантели
милиарди жълти точици - звездите,
и стават пъстри - жълто-бели.
В една от тези чудни вечери,
очите ти се пълнят чак догоре със морета,
когато ненатрапчиво, но гъделичкащо усетиш
по дланите си да танцуват моите листенца.

В една от тези чудни вечери
потънала в безвремие, забравила за всичко,
разлистена притихвам в топлите ти шепи
...и помня само колко те обичам...