петък, 28 март 2008 г.

Зная...няма да ми стигне...

Полети към мен с копнеж на птица,
жадна да се слее с топлия си Юг...
Вярвай, вярвай...винаги ще искам
да се завръщаш тук...и само тук...

Начертай се в мен с изящество на щрихи,
загатващи контурите на пролетни цветя...
Обещай ми, обещай ми...много тихи
да разцъфнем с теб...сега...сега...

Влей се в мен със силата на прилив,
шеметно заливащ илюзорния си бряг...
Зная, зная....няма да ми стигне,
вливай се във мен и пак...и пак...

...Само толкова ми трябва...

Понеже ти си слънчев до безкрайност
и усмивката ти пали хиляди слънца
и с някаква неразбираема за мен потайност
обливаш цялата ми същност в светлина...
Понеже думите ти нежно ме разплакват
и розовеят скулите по моето лице,
и очите ти сами започват да чертаят
свои си пътеки, но към моето сърце...
И понеже ти единствено успяваш
да докоснеш дебрите на моята душа,
прошепни, че ме обичаш...само толкова ми трябва,
да поискам да съм с тебе и след края на света...

понеделник, 24 март 2008 г.

Скитница из необята

Тя се сливаше безумно с ветровете.
Те пилееха косите и в захлас.
Тя събираше снежинки във ръцете си.
Те и шепнеха без думи и без глас.

Тя танцуваше неземно по вълните.
Те я връщаха на своя бряг.
Тя докосваше с любов звездите.
Те я къпеха във лунен прах.

Тя събличаше влудено небесата.
Те прозираха през нейните очи.
Тя бе смугла Скитница из необята.
Те - нейните момичешки мечти.

четвъртък, 20 март 2008 г.

Парченце от една душа

В най-самотния час на нощта,
в най-тихата, сподавена минута,
дарявам ти парченце от една душа,
обречена завинаги, завинаги да скита.

Вземи го в шепи. Моля те, вземи го.
Дай му капчица от свойта топлина.
Дай му обич, нежност...приюти го.
Иначе ще загине, ще загине във студа.

То може да се смее. И мечтае до зори.
Но някой път...до болка се отрича.
Понякога тъгува. И сАмо си мълчи.
Но обещава винаги, завинаги да те обича.

понеделник, 3 март 2008 г.

Очите ти разказваха истории...

Очите ти разказваха истории
за непропътуваните още светове,
за жаждата ти да откриеш и обходиш
най-пясъчните и потайни брегове...
За стремежа ти да бъдеш птица,
да разпръскваш жар и светлина,
да си за кратко миг, дори частица
от извечната вселенска тишина...
И за хилядите неоткрити хоризонти
отвъд пределите на твоите мечти,
за нуждата да си докрай свободен,
да бъдеш ничий и само да летиш...

Очите ти разказваха истории...
А аз се молех ти да ме прегърнеш.
Очите ми с очите ти говореха
и силно вярваха, че ще се върнеш...