петък, 20 март 2009 г.

Просто Аз и Ти

Нощта е дълга като влак
потеглил в грешната посока.
Най-късният и тъмен час
отмерва миговете си - вагони.
Поредната среднощна гара,
пореден пътник без багаж...
Тежат минутите като умора
без възможност за обрат.
А релсите са цяло разстояние
между една раздяла и една любов.
Часовете тънат във забвение.
Един от двама ни не е готов...
Един от двама ни не чака
на правилната гара, правилния влак.
Един от двама ни във мрака
разкъсва най-големия си страх.
Нощта е дълга като отчаяние.
Но във един единствен кратък миг
ще пресечем посоките си. Във мълчание.
И ще бъдем просто Аз и Ти.

понеделник, 16 март 2009 г.

Бездомникът

Той е бездомник. И скита,
понесъл времето в ръцете си.
Няма дом. И не е имал
никога и никъде. И раменето му
са днес прегърбени. И в рани
от тежката присъда - доживотен,
отсъдена от съдията – съвестта му.
Но не разбира колко е самотен.
Защото всъщност той познава
всички улици и всички тротоари.
Защото всъщност спал е
под всички мОстове, на всички гари.
И когато чуждите небета
са се давили във полунощ в безцветност,
той, заспивайки е гледал
своето небе, преливащо от звездност.
И когато всички други са мълчали
от тревожност, безразличие и от умора,
той смахнато-щастлив е разговарял
със дърветата (наместо с хора).
И защото Любовта не го познава
и никога не е копнял за нея,
затова и никога не я е страдал,
по начина, по който ние.
Затова е толкова добър. Не мрази
съдбата си, околните и себе си.
Живее ден за ден. И знае,
че носи времето... в ръцете си...

петък, 13 март 2009 г.

Вселената в сърцето ти

Едно небе и облаци
и птици в сините му длани.
И една любов от невъзможните
някога заветно обеща ми.

Сега безброй вселени
пазя свидно във ръцете си.
Но най-свещената за мене
е вселената в сърцето ти.