петък, 20 март 2009 г.

Просто Аз и Ти

Нощта е дълга като влак
потеглил в грешната посока.
Най-късният и тъмен час
отмерва миговете си - вагони.
Поредната среднощна гара,
пореден пътник без багаж...
Тежат минутите като умора
без възможност за обрат.
А релсите са цяло разстояние
между една раздяла и една любов.
Часовете тънат във забвение.
Един от двама ни не е готов...
Един от двама ни не чака
на правилната гара, правилния влак.
Един от двама ни във мрака
разкъсва най-големия си страх.
Нощта е дълга като отчаяние.
Но във един единствен кратък миг
ще пресечем посоките си. Във мълчание.
И ще бъдем просто Аз и Ти.