четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Зимна приказка (от лапландските земи)


Ще бъде зима, тиха и вълшебна,
ще затрупат преспи белия ни ден.
Ще облекат прозорците снежинкови дантели,
(Декември винаги така е пременен).
Ще води уличка до нашта къщичка
от центъра на спящия безлюден град
и дълга, криволичеща ботушена пътечка
ще оставят стъпките ни в мекичкия сняг.
Ще се завръщаме привечер, измръзнали и скрежни
със зачервени носове като на мънички деца,
ще ни се усмихват симпатично снежните човеци,
щом преминем вън край тях.
С обич ще разпалваме камината във ъгъла.
От комина ще се вие топъл дим.
А ние вътре стоплени и влюбени
часове наред пред огъня ще си седим.
На птиците единствено ще отговаряме, когато
почукат на вратата ни със тъжен зов.
Ще им трошим трохички, да не бъдат гладни.
Ще ги пуснем да си свият до камината гнездо.
И ще си живеем тъй във къщичката сгушени.
Най-пухкавият сняг градчето ни ще навали.
Една вълшебна зимна приказка
към нас пътува от лапландските земи...

сряда, 20 октомври 2010 г.

За Любовта (след милиард години време)

След милиард години време
и още толкова далечни разстояния,
дали звездите още ще ни светят
след всички счупени на две мълчания...
След хвърлените думи на обида
и плисната в лицето и отрова,
(от хората тя просто си отива
и сърцето и се пръска в изнемога),
след спомените, дето ще бледнеят,
ако изобщо още ще ги има,
защото всички стихове за нея
остават в края, само на хартия,
след умиращите в мрак планети,
след последните изстинали сълзи,
на границата с тъжната вселена
двамата със тебе ще вървим.


След милиард години време
и още толкова далечни разстояния,
Любовта, отново ще намери
в нас... изгубените свои очертания.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Два влюбени чадъра :)


Той беше син на жълти точки
и танцуваше във есенния дъжд,
лекичко подпрян на рамото
на един умислен и забързан мъж.

Тя бе червена, с пеперуди
и бели мънички цветя,
и стоеше някак непринудено
на рамото на тъничка жена.

Светофарът светна във зелено
и чадърът с белите цветя
закачи със своето червено
синия чадър в дъжда.

И внезапно точките във жълто
се влюбиха във пепруди и цветя,
а пеперудите замаяни до лудост
се влюбиха обратно в тях.

Но тази тъничка жена пресече,
свила рамене във есенния дъжд
и пое в посока по-далечна
от посоката на бързащия и умислен мъж.

А късно вечерта, два (влюбени) чадъра
се счупили случайно (а всъщност от любов).
Единият бил с точки, другият на пеперуди.
Но никой не разбрал как тъй или защо...

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Мотел "Ню Есен"

Добре дошъл в мотел "Ню Есен",
прашен Пътнико, изглеждаш уморен.
За тебе аз безплатно ще налея
чаша топъл вятър с нес.
Тука би могъл да пренощуваш
в легло от меки махагонови листа.
И вечерята е много, много вкусна
- кестени с мъгла и мед. Ела
да ти покажа също изгледа -
октомври, облаци, тополи, клен.
Тука нощите дъждят от музика.
И сънищата са оранжеви със мен.
Престоят, гарантирам, ще е песен,
решиш ли да останеш, Пътнико, до сутринта.
Добре дошъл в мотел "Ню Есен
- кадифен уют в канелената тишина".