понеделник, 29 юни 2009 г.

Любов във розово

След тези залези е невъзможно да заспиш.
И цяла нощ небето розовее.
И падат меки здрачени мъгли,
когато ти притихваш в мене.

Когато ти притихваш в мен,
цъфти небето като юлска роза.
Разлистен, този розов ден
е къс поезия и капка проза.

И после...
пак е залез, пак е нощ.
И пак сияе в розово небето.
Обичам те, обичам те с любов,
незнаеща посоки, време и предели.

Една нощ в една стая

Лежаха рози по клавишите
на черно-бялото пиано.
Беше лунно в стаята и тихо.
И ухаеше на ром и на балада.
Две сенки се разхождаха на пръсти
по перваза на среднощния прозорец.
Една целувка се разпръсна
и изпълни въздуха догоре.
Чифт галантни мъжки обувки
поканиха красива бяла рокля
на бавен танц. И без преструвки
грациозно слезе тя от гардероба.
Копринени коси със цвят на кестен
мечтаеха за кадифени длани,
докато един разнежен гребен
влюбен дирижираше съня им.
Дълги тюлени завеси
спореха приятелски със вятър
дали наистина е кавалерско
да ухажваш дама и да сваляш шапка.
Шейсет танцуващи секунди
се събраха в кръг, една до друга.
Погледна ги часовникът и кимна.
И въздъхна със една минута.
Единствено една догаряща цигара
скучаеше съвсем сама във пепелника.
Два пръста се лакираха до нея. Спряха.
Пресегнаха се. И я изгасиха.

петък, 26 юни 2009 г.

Аз съм обикновено момиче

Аз съм обикновено момиче.
Имам обикновени мечти.
И съвсем обикновено обичам
едно обикновено момче.

Душата ми не е бунтарка.
Сърцето ми не ходи на война.
Умерено обичам свободата.
Умерено понасям самота.

И тъгата ми е все еднаква.
И идва все в определени дни.
Дори закономерно плача,
винаги със точен брой сълзи.

Аз съм обикновено момиче
и въпреки това - различно,
защото някой ме обича,
някак страшно нетипично.

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Като Афродита

Не съм родена в морска пяна
и името ми не е Афродита.
Не пристъпват в мене като в храма
на най-красивата богиня.
Не живея в митове и във легенди
и не ме почитат простосмъртни.
И не е влюбен Хефест в мене
и не ми е изковавал никой пръстен.
И не съм виновна за войната,
избухнала тогава в Троя.
Не аз разпалих в Парис
безмерната му обич към Елена.
Но по нещо много земно
си приличам неприлично с Афродита.
По това, че от любов към тебе,
като нея съм раняващо ревнива.

И сега цъфтя...

Целуна ме с дъждовните си устни,
но не признаваше, че не е дъжд.
А аз усетих по вкуса му,
че е моят влюбен мъж.

Твърдеше, че е южен вятър,
подгонил летните ми стъпки,
но после нежно ме погали...
И бяха неговите пръсти.

Тихо го попитах със усмивка
защо ми носи красота.
“Защото просто те обичам”
ми прошепна. И сега цъфтя...

Подарявам ти небето

Подарявам ти небето. Не е много,
но стига точно, колкото да помечтаеш
за малко щастие, за малко обич,
за малко слънце. Или да начертаеш
ято птици върху перест облак,
или изгрев или залез,
или море и фар, и кораб,
или пък дори направо залив.
А също можеш смело да рисуваш
цветя. Например рози и лалета
и даже да ги наречеш със твои думи
и да си представиш как листенцата им светят.
А може просто да ме нарисуваш... мене,
за което, знаеш, хич не настоявам.
Но ако решиш все пак, вземи го, ето...
Цялото небе... в очите ми ти подарявам...

четвъртък, 18 юни 2009 г.

Аз не зная откъде се завръщам...

Аз не зная откъде се завръщам,
само зная, че идвам към теб.
Само зная, че моите стъпки
ще открият твоя адрес.

Аз не зная как ще почукам
на твоята тиха врата.
Само зная, че ти ще отключиш
и ще протегнеш към мене ръка.

Аз не зная как ще погледна
във твоята напукана душа,
Само зная, че нося парченца
обич, с които да я залепя...

сряда, 17 юни 2009 г.

И ако да бъда неразривно твоя значи...

Аз имам меките коси на здрача
и сините очи на лятното небе.
И ако да бъда неразривно твоя значи
да те прегърна с тиха нежност на море,
да изрисувам с пръсти в полунощ на кея
една луна и хиляди звезди,
а после в шепи да ги уловя и разпилея
по твоя бряг, във твоите мечти...


И ако да бъда неразривно твоя значи
да те целуна с устните шептящи на нощта,
да избродирам тънки облачни воали
и да украся за теб небето с тях...

И ако да бъда неразривно твоя значи
да събера във погледа си лунните лъчи
и да пусна лунната си обич на талази
да удави болката в душата ти... аз бих...

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Аз искам да съм с теб... отново

Не се побира във сърцето ми
страха, че съм на път да те изгубя.
Страха, че цялата вселена
след теб изстинала ще рухне.

Не се побира във очите ми
сълзата, дето ще изплача.
Море, разлято над мечтите ми,
от ръката тежка на палача.

Не се побира във душата ми
най-страшната от всички болки.
По дяволите егото и суетата ми.
Аз искам да съм с теб... отново.

сряда, 3 юни 2009 г.

Ще бъдеш ли щастлив ако си тръгна...

Нагарчам ли във нощите ти, мили,
разсичам ли съня ти на парчета,
на устните ми допира боли ли,
тръпчив ли е вкуса ми като пепел...

Прорязват ли те сълзите ми като плача,
изгаря ли те ревността ми като огън,
тъгата ми пропъжда ли те в здрача,
във който вечно си тревожен...

Тежат ли дланите ми по лицето ти,
ранява ли те погледа ми като нож,
оставям ли по тялото ти белези,
когато го докосвам в полунощ...

Завързвам ли душата ти на възел,
разделям ли живота ти на половини...
Ще бъдеш ли щастлив ако си тръгна,
ще бъдеш ли наистина... кажи ми...