понеделник, 29 юни 2009 г.

Една нощ в една стая

Лежаха рози по клавишите
на черно-бялото пиано.
Беше лунно в стаята и тихо.
И ухаеше на ром и на балада.
Две сенки се разхождаха на пръсти
по перваза на среднощния прозорец.
Една целувка се разпръсна
и изпълни въздуха догоре.
Чифт галантни мъжки обувки
поканиха красива бяла рокля
на бавен танц. И без преструвки
грациозно слезе тя от гардероба.
Копринени коси със цвят на кестен
мечтаеха за кадифени длани,
докато един разнежен гребен
влюбен дирижираше съня им.
Дълги тюлени завеси
спореха приятелски със вятър
дали наистина е кавалерско
да ухажваш дама и да сваляш шапка.
Шейсет танцуващи секунди
се събраха в кръг, една до друга.
Погледна ги часовникът и кимна.
И въздъхна със една минута.
Единствено една догаряща цигара
скучаеше съвсем сама във пепелника.
Два пръста се лакираха до нея. Спряха.
Пресегнаха се. И я изгасиха.