петък, 23 януари 2015 г.

Днес ми е калинков ден...

Днес ми е калинков ден.
Слънцето ме гъделичка мило.
Зад зелените треви над мен
си мисли то, че се скрило.
Но не се е! Аз го виждам -
то блести по черните ми петънца.
И се усмихва някак срамежливо.
И е топчица от щастие и топлина.
Гъделичка ме. Със лъч рисува
по гръбчето ми мъничко сърце
и навярно неуспешно се преструвам
на заспала в чашка на лале.

А всъщност...
Днес ми е калинков ден
и телцето ми от обич се е изчервило,
понеже ти си влюбен в мен.
И продължаваш да ме гъделичкаш мило...

Ти си...

Ти си сън със аромат на лешник
и нощ със шоколадов вкус.
Ти си сладка, ягодова песен
и възглавничка от захарен памук.

Ти си легълце от кадифени рози
и шишенце с люляков парфюм.
Ти си нещичко, което нося
и си го повтарям тайничко наум.

Ти си думичка, която утешава,
и шепичка, попиваща сълзи.
Ти си приказка, която се разказва,
и се слуша мълчаливо... до зори.

Къщичка със три комина

Аз съм буквичка от твойто име,
пухкав облак в празното небе,
шепа слънце (просто да си имаш),
мекичко и топло (и за двете ти ръце).

Аз съм светлинка за тъмните ти нощи,
смешна песничка за тъжни дни,
гребенче на шкафа (ако се събудиш рошав),
плюшена пижама (за когато ти се спи).

Аз съм мъничка, почти невидима,
но винаги ме има някъде край теб.
Живея в къщичка със три комина,
сгушена в полянката на твоето сърце.

Ако нощта ухае на канела...

Ако нощта ухае на канела,
и звездите са със портокалов цвят,
ако земята е мозайка от парченца
мечти, желания и сняг,
ако вятърът е приказен и нежен,
и всички къщи и градчета спят,
ако шепичка изпуснати копнежи
като светулки в тъмното блестят,
ако е късно вече да говорим,
ако си много, много уморен,
остава само да притворим
вратата на отминалия ден,
и аз единствено да ти прошешна,
че ти си целият ми свят...

... И нощта ухае на канела,
и звездите са със портокалов цвят...

Декемврийски нощи



Така обичам декемврийски нощи,
окъпани във сладък мандаринов аромат.
Отвътре къщичката ни да бъде топла,
отвън да е посипана със обич и със сняг. 

И от някакви далечни криволичещи пътечки,
под нежното сияние на зимната луна,
галантно да прииждат снежните човеци
за своя тайнствен бал в града.

Така обичам да не спя и да мечтая
нашите си приказно-вълшебни светове.
И в чудни декемврийски нощи като тази
да съм сгушена на топчица във твоите ръце.