петък, 5 декември 2008 г.

Нежни и горди



С червена рокля и обувки на ток
Тъгата слиза по студените стълби.
Изглежда красива. Сплетени в кок
под шнолите спят косите и тъмни.
Бавно пристъпва. Нежна и горда.
По скулите и се стичат прозрачни сълзИ.
Свян. Отчаяние. Горест. И болка
в океана на двете и разплакани очи.
Защото Тъгата е всъщност момиче.
Защото момичетата са всъщност Тъги.
Защото невъзможно и силно обичат
в своя свят от облаци и мечти.
И защото когато до смърт ги раниш,
обличат своите червени рокли.
И прикриват сълзИте си с мъничко грим.
И слизат по стълбите. Нежни и горди.

понеделник, 1 декември 2008 г.

Като късен влак по нощни релси

Като късен влак по нощни релси
отекват думите ти „Остани”.
Така започва и онази песен,
след която много дълго се мълчи.

Сега успокоен заспива здрачът,
сгушен в дланите любящи на нощта.
И някой дълго лутал се мечтател
открива своя падаща звезда.

Сега последните акорди на пиано
докосват струните на нечия душа.
И мисли тъжни, мисли разпиляни,
глъхнат уморени в скута на съня.

Като късен влак по нощни релси
отекват думите ти „Остани”.
Така завършва и онази песен.
След нея много дълго се мълчи...