петък, 30 юли 2010 г.

Пианото е тук... (И е хубаво така)

Пианото е тук. Проблясват в тишината
като мънички кристали, звук след звук.
Всичко ще отмине. Ние сме мечтатели.
Просто чуй... пианото е тук...

Потеглят влакове. Потеглят пътници.
Писма и куфари, илюзии, мечти.
Отиват си завинаги. Завинаги изгубени.
Несбъднати, и тъжни, разпилени и сами...

И всички изгреви безпаметно залязват.
Избухват и умират във вселената звезди.
Във воалите на здрача бавно гаснат
взривените от недокоснатост човешки самоти...

Но всичко ще отмине... Ние сме мечтатели.
Пианото ще излекува всяка болка и тъга.
Слети във едно, сега сърцата ни
мечтаят тихо. И е хубаво така...

понеделник, 26 юли 2010 г.

...обичам те...

Моят свят е твърде момичешки.
Твоят - твърде момчешки.
Понякога не се разбираме.
И наивно грешим. По човешки.

Понякога мълчанието ни ранява.
И от думите понякога боли.
Понякога по-лесно е да бягаме...
Всеки в своя свят... нали...

По-често, обаче, си липсваме.
По-често, не можем разделени да спим.
По-често, само за да се достигнем,
сме готови цялата земя да извървим.

И винаги, винаги се обичаме.
И винаги си прощаваме. По човешки.
В моя свят, до болка, момичешки.
В твоя свят, до болка, момчешки...

...обичам те...

понеделник, 19 юли 2010 г.

Момичето със ореоли от мечти

На моята мила Дени, която днес пораства с още мъничко :)
Честит рожден деееееееееееееееен :)))
.
.
.
Тя беше първото момиче на луната.
И първа тя звездите покори.
Нарекоха я първообраза на светлината.
Момичето със ореоли от мечти.

Тя първа подреди планетите
и първа, орбитите им преначерта.
Остави лунни стъпки по пътеките.
По тях безшумна да премине любовта.

И първа тя разбра, че е Вселена.
И първа тя сърцето му превзе.
От тихата му болка пи... стаена.
Тъгата му попи с най-нежните ръце.

И после стана негова Единствена.
И тя самата се превърна във звезда.
От всичките звезди - най-приказна,
най-ярка и красива беше тя.

********************************
След нея много други
поемаха по лунната пътека.
Но тъй и никога не я достигнаха.
Тя беше първа. И... последна.
.
.
А това е пак за нея, но писано преди няколко години :)
.
.
Защото сме две...

При мене идваш босонога,
с преплетени в косите ти лъчи,
със поглед излекуван от тревоги,
с блясък във бадемовите ти очи.

До мене тихичко присядаш,
изящна като утринна роса,
ръката си във моята поставяш
и даряваш ме със морска топлина.

И двете с тебе се пренасяме
в един различен светъл свят
и неусетно тихо се унасяме,
в мечтите си със розов цвят.

И плуваме в безбрежното море
като делфини - чисти и свободолюбиви,
и сме единствени под синьото небе,
и сме русалки, феи, самодиви...

И през лунни нощи греем,
сред фини облаци и парещи звезди,
и галещ вятърът ни вее,
морето във нозете ни шепти.

Но ето, че изплува сънена зора,
и мързеливо се протяга като мъничко дете.
Време е и ние да се върнем във реалността.
Отваряме очи... щастливи, защото сме две.

петък, 16 юли 2010 г.

Когато момичетата плачат...

Във полунощ, когато тихо гаснат
на небето хиляди умиращи звезди,
последните акорди на едно пиано
прозвучават много тъжно. И боли.

В такава нощ момичетата плачат
и заравят своите несбъднати мечти.
Във облачни воали се завива здрачът
и ранен заспива. И... боли.

В такава нощ... Пазете се, момчета!
От сълзи. От акорди. От умиращи звезди.
Не се обръщайте. Не ги усещайте...
Защото ще сте други. И може да боли...

Посветено на и вдъхновено от
http://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_15.html и
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/protivorechiya/111764.html

сряда, 14 юли 2010 г.

"И аз..."

“Никой друг не те обича,
тъй както те обичам аз”
прошепна ти едно момиче
с мил и нежен глас.

Погали с устни твойте устни,
сви ръката си във твоята ръка.
После тихичко до тебе се отпусна
и кротко на гърдите ти заспа.

Ако го обичаш, както те обича,
с мил и нежен глас
прошепни на спящото момиче,
прошепни му простичко... "И аз..."

сряда, 7 юли 2010 г.

Когато спре до теб. И просто те целуне

По здрач, когато вечерта
се спусне призрачна и боса
над чудно-тихата земя
и я покрие с тъмната си рокля,
над морските вълни изплува
гордата осанка на луната.
Магично е, наистина магично
да си влюбена в такова лято.
Да усещаш бриза по лицето си,
като устните му галещ, топъл
и докосването леко на ръцете му
по голите ти рамене, от обич.
Да ти напомня неговия шепот
шепотът на нощното море,
понеже ти се струва нежно,
а той е много нежен с теб.
И под тънкия воал на вечерта
за любовта му на звездите да разкажеш.
О, нека после да заспи светът.
Ти няма да заспиш, понеже ще мечтаеш.

И даже ще забравиш, колко дълго време
е минало, откакто в нощите си будна...
Когато Той прекрачи Tвоята вселена
и спре до теб. И просто те целуне...