понеделник, 19 юли 2010 г.

Момичето със ореоли от мечти

На моята мила Дени, която днес пораства с още мъничко :)
Честит рожден деееееееееееееееен :)))
.
.
.
Тя беше първото момиче на луната.
И първа тя звездите покори.
Нарекоха я първообраза на светлината.
Момичето със ореоли от мечти.

Тя първа подреди планетите
и първа, орбитите им преначерта.
Остави лунни стъпки по пътеките.
По тях безшумна да премине любовта.

И първа тя разбра, че е Вселена.
И първа тя сърцето му превзе.
От тихата му болка пи... стаена.
Тъгата му попи с най-нежните ръце.

И после стана негова Единствена.
И тя самата се превърна във звезда.
От всичките звезди - най-приказна,
най-ярка и красива беше тя.

********************************
След нея много други
поемаха по лунната пътека.
Но тъй и никога не я достигнаха.
Тя беше първа. И... последна.
.
.
А това е пак за нея, но писано преди няколко години :)
.
.
Защото сме две...

При мене идваш босонога,
с преплетени в косите ти лъчи,
със поглед излекуван от тревоги,
с блясък във бадемовите ти очи.

До мене тихичко присядаш,
изящна като утринна роса,
ръката си във моята поставяш
и даряваш ме със морска топлина.

И двете с тебе се пренасяме
в един различен светъл свят
и неусетно тихо се унасяме,
в мечтите си със розов цвят.

И плуваме в безбрежното море
като делфини - чисти и свободолюбиви,
и сме единствени под синьото небе,
и сме русалки, феи, самодиви...

И през лунни нощи греем,
сред фини облаци и парещи звезди,
и галещ вятърът ни вее,
морето във нозете ни шепти.

Но ето, че изплува сънена зора,
и мързеливо се протяга като мъничко дете.
Време е и ние да се върнем във реалността.
Отваряме очи... щастливи, защото сме две.