петък, 16 юли 2010 г.

Когато момичетата плачат...

Във полунощ, когато тихо гаснат
на небето хиляди умиращи звезди,
последните акорди на едно пиано
прозвучават много тъжно. И боли.

В такава нощ момичетата плачат
и заравят своите несбъднати мечти.
Във облачни воали се завива здрачът
и ранен заспива. И... боли.

В такава нощ... Пазете се, момчета!
От сълзи. От акорди. От умиращи звезди.
Не се обръщайте. Не ги усещайте...
Защото ще сте други. И може да боли...

Посветено на и вдъхновено от
http://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_15.html и
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/protivorechiya/111764.html

2 коментара:

Simonne каза...

Хей, здравей! От скоро съм тук, но вече виждам че има много даровити хора! Поезията ти е страхотна- много нежна, лирична и близка до сърцето на всеки. Имаш ли нещо в Откровения? Ако е така моля те прати ми линк, искам да те чета, а още не съм много добра с управлението на блога ми! Уникална си! Поздрави! :)

jina каза...

Здравей, Симона. Много благодаря за милите думи и много се радвам, че вече си тук :) Имам малко стихове в Откровения и малко в stihovebg.com, но вече не публикувам другаде, освен тук. Просто това си е моето място и ми е най-уютно и всичко ново си го приютявам в блога:)
Ето все пак линковете към другите места:
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=jina&tab=2
и
http://www.stihovebg.com/authors_info/author/jina/

Благодаря ти още веднъж за думите и се надявам, че ще свикнеш с блоговете. Много е лесно :))