сряда, 24 октомври 2012 г.

Като деца с измръзнали ръце...


Понякога тъй искам да е зима,
сгушила земята в снегове,
в която с тебе да ни има.
Като деца с измръзнали ръце,
до колене във преспите затънали,
с червени от студеното страни,
неусетили кога замръкнали сме, 
но усетили, че сме съвсем сами,
да си улавяме снежинки в шепи,
къщички от сняг да си строим,
да си проправяме в нощта пътеки
(без дори да знаем накъде вървим),
но да знаем, че е истинско вълшебство
този падащ от небето сняг,
който пухкаво и меко
се сипе върху спящия ни град...

Понякога тъй искам да е зима,
сгушила земята в снегове.
Просто с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце...