сряда, 31 юли 2013 г.

Да си направим къщичка...

Да си направим къщичка, да си направим,
точно тук, на края на света,
сред тези тихи, влюбени поляни,
да си засадим градини със цветя.
Под облаци дантелени и нежни,
да се къпем в слънчеви лъчи,
да поникнат обич и копнежи.
в кошничките ни с мечти.
Сутрин да ни буди вятъра,
летящ на птичите криле,
а вечер залезът да ни потапя
в своите магични цветове.
И нощем, вгледани в небето.
от покрива звездите да броим.
Да ни приспиват малките щурчета,
свирещи в зелените треви.

Така да си живеем. Двамата. Далече
от всички земни и неприказни неща,
в тази къщичка - красива и вълшебна,
точно тук, на края на света...

вторник, 30 юли 2013 г.

Да потънем тихичко в съня...

В тъмнината кротко греят
светулчици с разперени крилца.
Аз си гушвам мисълта за теб и
ти изпращам снопче светлинка.

Сега съм малка, влюбена китара,
дето нежно във ръцете ти звучи,
или лунната пътечка, дето очертава
над облаците твоите черти.

Сега съм топъл, галещ вятър
или песничка на незаспиващо щурче.
После ставам ненадейно златната
бродерия по нощното небе... 
***
В тъмнината кротко греят
светулчици с разперени крилца.
Гушни си мисълта за мен и...
да потънем тихичко в съня...

В обятията на Нощта

Небето облича пижама
на пъстри, сияйни звезди.
Нахлупва нощната си шапчица (луната)
и послушно отива да спи.

Нежна, красива и смугла
приспивно го гали Нощта.
Небето тихичко сънува
някакви усмихнати неща.

Ние двамата със тебе
още вярваме във чудеса
и заспиваме досущ като Небето.
Сгушени в обятията на Нощта...

понеделник, 29 юли 2013 г.

Обичам те. И е така красиво...

Обичам те. И е така красиво
да си лежа под милиардите звезди
в едно небе, което не заспива
точно като мене. А пък ти
да бъдеш сгушен в нежните ми мисли
(когато твоето небе се мръщи и гърми).
Да те пазя там, на топло и на влюбено.
И да ти пиша мъничък любовен стих,
който, ти пък да получиш утре
(във сърцето си, на точния адрес).

Ето, запечатан със светулкова целувка
отлита той към теб нощес...

Влюбена и тиха

Побрала съм се цялата във тебе,
в сърцето ти, което не заспива
и няма много време,
но сега съм влюбена и тиха.

Разсейвам облаците и звездите
във тъмното започват да сияят...
Побрала съм се цялата в очите ти,
които не заспиват и мечтаят.

И няма много време,
но дори и мъничко ми стига
изцяло да съм се побрала в тебе
и просто да съм влюбена и тиха.

петък, 26 юли 2013 г.

Орисани

Разкажи ми приказка с есенция на портокали...
Аз вярвам още във измислени вълшебства.
И още вярвам във магически портали,
през които принцът и принцесата се срещат.

Разкажи ми за нощта със мирис на канела
и как от сладка обич натежава
шпагата в ръката му, с която смело
принцът за принцесата сега ще се сражава.

Разкажи ми после за красивата победа
и как тържествено блестяла е луната
в онзи миг, във който под небето
на колене пред Нея принцът пада.

А после, после... за последно прошепни ми,
че досущ на принца и принцесата приличаме.
Съдбата тъй със теб ни е орисала -
да бъдем приказка, в която се обичаме...