вторник, 30 юли 2013 г.

Да потънем тихичко в съня...

В тъмнината кротко греят
светулчици с разперени крилца.
Аз си гушвам мисълта за теб и
ти изпращам снопче светлинка.

Сега съм малка, влюбена китара,
дето нежно във ръцете ти звучи,
или лунната пътечка, дето очертава
над облаците твоите черти.

Сега съм топъл, галещ вятър
или песничка на незаспиващо щурче.
После ставам ненадейно златната
бродерия по нощното небе... 
***
В тъмнината кротко греят
светулчици с разперени крилца.
Гушни си мисълта за мен и...
да потънем тихичко в съня...

2 коментара:

Ели каза...

нямам думи, много е красиво!

jina каза...

... благодаря!