сряда, 27 юли 2011 г.

И тихичко се разблестявам...

Залезът, разлят над планината,

птиците, прелитащи над върховете,

хълмовете, езерото, красотата

на измислените еделвайсови полета...


Вечерите, падащи по бреговете,

стъпките, заспиващи във пясъка,

синьото спокойствие в морето,

идващите от небето гларуси...


Докосването лекичко на бриза,

сиянието нежно на луната,

прашинките, валящи от звездите

и нощите, потънали във злато


си прибирам във мечтите...

И тихичко се разблестявам

от очите ти, които

ми разказват и разказват...


четвъртък, 21 юли 2011 г.

Нежно и добро

Ти го правиш нежно и добро

- твойто малко, глупаво момиче,

дето все обърква любовта,

но се учи с всички сили да обича

не с онази тиха ревност,

дето ражда безпричинни страхове,

не със болката от миналите грешки,

не със белезите по разбитото сърце.

Ти го учиш да обича чисто,

без съмнения за идващите дни,

без илюзии и празни думи,

без заблуди, обещания дори...

Ти го учиш да обича лесно.

Без излишни мисли. Тук. Сега.

Като дишане - спокойно, леко

и невинно като негова сълза.

И то се учи да обича.

Ти му преподаваш любовта.

Твойто малко, глупаво момиче

става все по-нежно и добро...

петък, 15 юли 2011 г.

Обич и светулки

Подари ми миг, когато
слънцето изгрява сутрин.
Нарисувай съненото лято
с устни върху мойте устни
и нежно събуди цветята.
Да литнат пухчетата бели,
да потънем боси във тревата,
към скалите за ръка поели.
На соления бряг на морето,
пред вълните и белите чайки,
пред пясъка, бриза и кея
свенливо признай любовта ни.

Посипи звезди в небето,
изплети ми лунна люлка.
Пръсни в нощта комети,
обич и светулки.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Къщичка със сърчице

Тази малка къщичка с открехната врата,

със слънчева ограда и усмихнато прозорче,

със срамежливи, нежни, тънички цветя

и спящи слънчогледи в жълтото и дворче,

тя си има покрив от небе

и на теб понякога ужасно ти се струва,

че е страшно симпатична - като свирещо щурче,

илИ е прелестна като проблясваща светулка,

и ти се питаш - как така

и защо ли ти напомня влюбено момиче,

и откъде ли идва тази топлина

която във душата ти потича...


Ами...

тази малка къщичка си има сърчице,

със което те обича. И щастливо

си тупти-тупти неспиращо за теб.

И затова е къщичката като жива.