петък, 15 юли 2011 г.

Обич и светулки

Подари ми миг, когато
слънцето изгрява сутрин.
Нарисувай съненото лято
с устни върху мойте устни
и нежно събуди цветята.
Да литнат пухчетата бели,
да потънем боси във тревата,
към скалите за ръка поели.
На соления бряг на морето,
пред вълните и белите чайки,
пред пясъка, бриза и кея
свенливо признай любовта ни.

Посипи звезди в небето,
изплети ми лунна люлка.
Пръсни в нощта комети,
обич и светулки.

3 коментара:

Millita каза...

и за миг преживявам непознати емоции с всяко твое стихотворение.. прекрасно е.. толкова истинско.. толкова любов. <3

Sunshine каза...

чувам щурчета и сърцебиене ^^

jina каза...

Шшшш.... да ги послушаме заедно :)))Благодаря ви, че сте тук!