сряда, 27 юли 2011 г.

И тихичко се разблестявам...

Залезът, разлят над планината,

птиците, прелитащи над върховете,

хълмовете, езерото, красотата

на измислените еделвайсови полета...


Вечерите, падащи по бреговете,

стъпките, заспиващи във пясъка,

синьото спокойствие в морето,

идващите от небето гларуси...


Докосването лекичко на бриза,

сиянието нежно на луната,

прашинките, валящи от звездите

и нощите, потънали във злато


си прибирам във мечтите...

И тихичко се разблестявам

от очите ти, които

ми разказват и разказват...


2 коментара:

Пламък Ничий каза...

Като картина е...

jina каза...

...благодаря...